Над 7 часа продължи първото същинско заседание по делото срещу бригадата за отвличания, закопчана преди година при операция „Наглите".

122 са свидетелите по делото, като първи започнаха своите разкази жертвите на бандата.

Джорджио Марков разказа пред съда, че на 11 януари 2008г. се връщал от училище заедно с чичо си.

Около 18:30 часа двамата спрели на паркинга близо до дома им, когато черен джип тръгнал по посока на 14-годишното тогава момче. Трима маскирани въоръжени мъже, облечени целите в черно с черни ръкавици и маски на лицата извикали: „Полицейска акция, всички на земята!". Един от тях хванал момчето и го вкарал в черния джип. В колата имало и четвърти похитител.

Автомобилът потеглил и похитителите сложили на главата на Джорджио черна торба от плат, като облепили очите му с тиксо, за да не може да вижда. Момчето разказа, че по време на пътуването имало кратък спор между шофьора и човека до него.

Единият от похитителите взел телефона на Джорджио, спрял музиката, която слушал преди да бъде отвлечен, и набрал номера на майка му. Джорджио бил инструктиран още в колата да й каже, че е добре и да я предупреди да не се обажда на полицията. Той изпълнил указанията и помолил похитителите си да не го нараняват.

След 20-25 минути слезли от автомобила и вкарали момчето в къща. Входът на стаята, в която го държали бил прикрит с черен плат. Похитителите накарали Джорджио да седне на едно легло, преджобили са го и закопчали лявата му ръка за верига, прикрепена за леглото. Инструктирали го, че като излязат от стаята може да си махне торбата от главата.

Стаята е била с размери около 2 на 3 метра с бледозелена боя. До леглото имало масичка и кофа с капак, която служела за тоалетна. На стара етажерка имало телевизор. Срещу леглото имало камера. Първият ден похитителите разрешили на Джорджио да гледа телевизия, но когато идвало време за новините, сменяли канала.

Лампата светела постоянно, така че да не може да се ориентира кое време на денонощието е. Въпреки това обаче, той каза че е бил 11 дни в плен, като дните му се сливали. Различавал ги само по програмите по телевизията.

Веднъж един от похитителите му казал, че майка му е много притеснена за него и иска да го чуе. Той извадил диктофон с касета и накарал Джорджио да прочете заглавие на вестник, излязъл същия ден. Когато си махнал торбата от главата, за да прочете заглавието, видял че похитителят е с черна маска.

Похитителите овързали главата му с тоалетна хартия преди да го върнат в София. Казали му, че като го оставят, не трябва да мърда от мястото си, защото майка му щяла да дойде и да го прибере.

В джипа, с който е бил откаран, се чувало нещо като радиостанция, по която се разменяли полицейски съобщения. По пътя на връщане спирали няколко пъти и през цялото време го пръскали обилно с дезодорант и парфюм.

Джорджио разказа, че не е видял похитителите си, а само фигури и силуети. Не са го били и не са упражнявали физическо насилие. Постоянно го питали дали е гладен или жаден. Джорджио разказа, че единият от похитителите играел ролята на „доброто ченге" и говорел повече с него. Той го разпознавал по гласа, но посочи, че сега няма да може да го разпознае.

През цялото време на разпита до Джорджио Марков стоеше основният обвиняем по делото - Прокопи Прокопиев. Той и Кирил Кирилов също му задаваха въпроси. Кирилов дори го попита дали се е преглеждал при психолог и дали има документи за психическо разстройство.

Делото продължава на седми януари. Тогава ще бъдат разпитани Илиян Цанев, Михаел Краус и Румен Гунински.