На мълчалив протест пред Здравното министерство се събраха родители на мъртвородени бебета.
Те настояват да им се даде право да погребват децата си. Сега практиката е бебета, които се родят мъртви, да влизат в графата "болничен биологичен отпадък".

Около 600 мъртвородени бебета има у нас всяка година. Семействата им нямат право да получат телата им, за да ги погребат или кремират.
Според сега действащата нормативна уредба, мъртвороденото дете е проблем на лечебното заведение, което го третира като вид биологичен отпадък.

В памет на невидимите си бебета, родителите пуснаха балони в небето над София. Опечалените очакват да бъдат приети от здравните институции.

"Такава нехуманна практика няма в нито една друга страна от ЕС", коментира в ефира на БНР Яна Тавание от Българския Хелзинкски комитет. По думите й нужна е промяна в наредба, която определя, че могат да бъдат погребани само хора с издаден поименен смъртен акт. Предложението на БХК е мъртвородените бебета да могат да бъдат положени в земята или кремирани само с акт за раждане.

В България, за разлика от развитите европейски държави, всички мъртвородени бебета се изгарят като "биологичен отпадък", заедно с всякакви други болнични отпадъци. Бебетата на практика автоматично стават "собственост" на болницата. Родителите не могат да получат урна с праха на децата си и да ги погребат, което е абсурдно и засилва травмата им. Няколко организации искат незабавна промяна на тази дълбоко нехуманна практика.

Пресконференция на тема: „Децата ни не са биологичен отпадък!" организираха днес
Български хелзинкски комитет, Сдружение "Естествено" и Фондация "Родители за родители".

За едно мъртво бебе не можеш да се погрижиш особено, освен ако си го прибереш при себе си. За родителите това е много важно, подчерта по време на пресконференцията Бояна Петкова, която е лекар и майка на мъртвородено дете. Тя разказа, че са поискали да вземат тялото на мъртвото си бебе, за да го погребат, но не им било разрешено.

"Всички казаха, че не може, но че не сме първите, които се интересуват и първите, които питат. Значи има хора, които имат нужда от това", разказа Петкова.
Даваме си сметка, че не всички родителите ще поискат да си вземат мъртвото бебе, но е редно тези, които поискат да могат да го направят, изтъкна още тя.

Това, което е притеснително е какво се случва с телата на тези бебета. Беше даден пример с майка на мъртвородено бебе, която споделя, че до ден днешен се питат какво наистина се е случило с нейното бебе, дали не е дадено за осиновяване.

Организаторите на пресконференцията подчертаха, че в никакъв случай не искат да обвиняват болниците в такива практики, но изтъкнаха, че това, което остава в мислите на родителите, е изключително страшно и не им позволява никога да приключат с този етап от живота си.

Болничният персонал казва - ще имаш друго дете, но децата не са взаимозаменяеми, изтъкнаха по време на пресконференцията в БТА.

Аргументите на медиците като „защо да си имате гроб?" бяха оборени с тезата, че тези бебета трябва да се третират като човешки същества и родителите трябва да имат правото да се сбогуват с тях по чисто човешки начин както с всички, които обичат. „Родителите си обичат тези бебета, те може да се хипотетични за всички останали", изтъкнаха организаторите.

Добрата новина от днес е, че има желание за промяна. Прояви се желание да се направи някаква промяна в тази посока, съобщи Димитър Йорданов - основател на Фондация "Родители за родители".

Практиките в ЕС показаха, че няма друга държава в света, където всички бебета, независимо в кой месец от бременността са родени - да бъдат третирани по един и същи начин, съобщиха от Българския хелзинкски комитет.
В различните държави практиката е различна, но най-често от 22-24 гестрационна седмица на бременността и тегло от 500 гр родителите имат задължението да погребат мъртвото си бебе, а ако не желаят - държавата има това задължение.

Тези бебета, които не са постигнали тези граници на жизнеспособност - или се изгарят, но по отделно или се погребват, има гробно място с паметници за тези бебета и родителите могат да ги посещават.

В Австрия мъртвородените бебета се вписват в регистър и родителите имат право да им дадат име. В Австрия, Дания, Англия мъртвите бебета подлежат на задължително погребение и кремация и родителите получават финансова помощ за това.

Това може да не изглежда важно, но то е знак, че се зачита човешкото в тези бебета, категорични са организаторите. Те подчертаха, че е изключително важно за тези родители да могат да видят бебето си, да го прегърнат и погребат.

Елена Кръстева - психолог, председател на сдружение "Естествено" обясни, че скръбта е много сложно нещо, има фаза на шок, на отричане, на непримиримо отчаяние... Ако скърбящия родител остане в някоя от тези фази, той не може да затвори този процес на скърбене, много съпрузи развалят браковете си, децата, които имат мъртвородено братче, също страдат, обясни тя.

Когато родителите не видят мъртвото си бебе, то остава за тях като нещо, което не са видели, нямат визуална представа, сетивата им не са получили представа за него. Затова на Запад се насърчава родителите да видят детето си, да го подържат. Благоприятният ефект на това е неоспорим. Изследване в Швеция показва, че родители, които са имали контакт с мъртвороденото бебе, показват много по-малко симптоми на разстройство и депресия.

Скръбта има и социално измерение - това как обществото приема и подкрепя скърбящия. У нас няма институции, които да подкрепят такива родители, разказа още психологът.

Днес тринайсет организации внесоха официално писмо до министъра на здравеопазването Десислава Атанасова за незабавното преустановяване на жестоката практика, посредством съответна нормативна реформа.

Организациите бяха поканени на среща с МЗ, където представителите на министерството изразиха принципната си готовност и подкрепа за случването на тази промяна. Според тях тя трябва да включва и промяна освен в Наредба 2, и в Закона за гражданската регистрация.

Предстои внасяне на писмо и до Министерството на правосъдието. Предстоят срещи с представителите на институциите, на които да се обсъди как точно да се случи реформата.

Организаторите са стартирали и онлайн петиция, която всеки гражданин, съпричастен с каузата, може да подкрепи.