Частните разходи за здравеопазване в България непрекъснато растат и прогнозата е да достигнат 48-49% от общите разходи за здраве.

Същевременно ниските доходи поставят пречка пред достъпа на гражданите до здравни услуги. Това е един от основните изводи в годишния доклад за икономическото развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН, представен на пресконференция от проф. д-р Петко Салчев.

В България се запазва трайна тенденция към намаляване и застаряване на населението, а здравната ни система и обществото не са готови да посрещнат тези предизвикателства, изтъкна той, цитиран от zdrave.net.
По думите му у нас няма система за дългосрочни грижи за възрастните и не са предвидени никакви финансови ресурси в това направление.

Докладът отчита, че е налице трайна тенденция държавата да се оттегля от свои функции в здравеопазването, включително по отношение на превенцията на здравето, където все повече отговорности се прехвърлят на здравната каса.

Според данните на института раждаемостта в последните две години у нас е намаляла с 20 000 души.

От Института смятат, че множество лобистки интереси на различни нива спират промените в здравния сектор.

„В повечето случаи проблемите са известни, решенията също, въпросът опира до желание и воля да ги приложиш", коментира директорът на института проф. д-р Митко Димитров

Налице е тенденция към увеличаване броя на болниците и болничните легла у нас, като се очаква тя да се запази през следващите години, се посочва още в доклада.

Увеличението е предимно за сметка на частни, а не на държавни инвестиции.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, към края на март 2013 г. у нас са работели 364 лечебни заведения за болнична помощ и около една трета от тях са частни. Налице са диспропорции както в осигуряването с болнични легла, така и с медицински кадри на територията на страната.

Системата на специализация на лекарите беше нарушена и нейното възстановяване се очаква да продължи 5-7 години, каза още проф. Салчев.