На финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии.

До този извод достига агенция „Алфа Рисърч", анализирайки резултатите от националното представително проучване, проведено чрез пряко стандартизирано интервю в периода 28-30 септември сред извадка от 1100 пълнолетни граждани от цялата страна.

Избирателната активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради ориентиране на част от колебаещите се към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните непосредствено преди вота на 5 октомври.

На база избирателите в България може да се очаква, че около 3 млн. 200 хил. до 3 млн. 300 хил. ще отидат до урните. Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013 г.

При таказа избирателна активност и при регистрирания ефект от мобилизацията на малките партии, се очертава  следното разпределение на политическите сили:

ГЕРБ запазва солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията. Около 34% е вотът, на който партията може да разчита на изборите в неделя.

БСП има съвсем леко отстъпление от позициите си спрямо проучване на агенцията в началото на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или „Движение 21" на Татяна Дончева.

БСП остава втора политическа сила с около 19-20% от твърдо решилите да гласуват.

В последните дни на кампанията ДПС възвръща високата мобилизация на своите симпатизанти. Към момента ДПС събира около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели в страната. За по-точна оценка към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, то би достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на Движението.

Реформаторският блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си 5.5%-6.5% подкрепа, посочват от „Алфа Рисърч".

„България без цензура" (ББЦ) потвърждава характеристиките си на силен медиен феномен. В момента позициите на ББЦ спрямо РБ са на практика изравнени. Предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят. Все пак, независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в следващия парламент, смятат от социологическата агенция.

И трите партии, които са близо до 4%-та бариера - Патриотичен фронт (ПФ), „Атака" и АБВ бележат ясно забележим ръст в хода на кампанията. Ако запази настоящата си мобилизация от около 4.5% ПФ има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно събрание.

„Атака" и АБВ остават съвсем малко под 4%-та бариера, но с тенденция към ръст. Вотът и за двете формации е неустойчив  и се влияе от ситуацията и региона.

Тенденцията за мобилизация на малките партии обхваща  и „Движение 2", което може да достигне докъм 2%. Не са изключени шансовете на „Десните" и Зелените също да се  доближат до 1% подкрепа.

При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутата, БСП - 53-55, ДПС - 44-46, РБ и ББЦ - по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента, най-вероятно  Патриотичния фронт - 12 народни представители. Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално за седми-осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде оспорвана.

Вероятността в парламента да попаднат повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство, коментират още от „Алфа Рисърч".