Президентът Георги Първанов подписа указ за обнародване на измененията и допълненията на Закона за местните избори, приет преди дни от парламента.

От прессекретариата на държавния глава съобщават още, че Първанов е подписал указ и за насрочване на местните избори за 28 октомври, както и указ за назначаване на членовете на ЦИКМИ.

Президентът е убеден, че всяко забавяне при провеждането на местните избори ще е лош знак за реалното осъществяване на местното самоуправление.
Освен това на гражданите трябва да се осигури достатъчно време за запознаване с измененията на закона, съобщават от „Дондуков" 2.

Припомняме, приемането на промените в закона бе съпътствано от редица скандали в парламента, свързани с принципа за уседналост.
След като депутатите успяха да приемат предложението на НДСВ право на глас да имат тези с постоянна адресна регистрация у нас 10 месеца преди изборите, БСП и ДПС с процедурна тактика успяха да осигурят прегласуване на текста, при което той бе отхвърлен.

Държавният глава е подписал указа за изменение  и допълнение на Закона за местните избори, защото приетият от Народното събрание закон трябва да създаде необходимата правна уредба за провеждането на местните избори, се казва в информацията от президентската пресслужба.

За съжаление и този път Народното събрание продължи практиката обществено важни изменения да се приемат в последния възможен ден и по този начин обществото и президентът да се поставят пред свършен факт при обнародването на закона
               „Дондуков" 2

Президентът е изразявал вече становище по повод измененията в избирателния закон за местните избори през 2003 г., че такива важни промени трябва да стават най-малко половин година преди изборите.
За съжаление и този път Народното събрание продължи практиката обществено важни изменения да се приемат в последния възможен ден и по този начин обществото и президентът да се поставят пред свършен факт при обнародването на закона, заявяват от „Дондуков" 2.

В съобщението за указите се подчертава, че президентът е проследил дебатите относно съдържанието на отделните разпоредби и е обезпокоен относно липсата на широк политически консенсус по критериите за активно и пасивно избирателно право, залегнали в измененията на закона.
Според него те трябва да са такива, че да гарантират провеждането на установените в българската конституция демократични принципи на всеобщото, равното и прякото избирателно право при тайно гласуване.