Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вече ще се казва Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Членовете на регулатора от 7 се увеличават на 9 души. Комисията ще е разделена на две подкомисии, като едната ще се занимава с проблемите в енергетиката, а другата в сектор водоснабдяване и канализация.

Това реши Комисията по енергетика в Народното събрание, гласувайки законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

Поправките в закона включват също така нови правила за изкупуване на електрическата енергия, допълване на закона в областта на това, какво се случва, ако лицензът на електроразпределителните дружества бъде отнет и др.

По повод промените депутатът от ДПС и бивш председател на енергийната комисия в парламента Рамадан Аталай заяви: „След като падна първото правителство на ГЕРБ и в обществото зрее недоверието към институцията и прозрачността при определянето на цената на енергията, идеята ни беше да вдигнем доверието в ДКЕВР. Затова решихме да не е държавна, да не е на пряко подчинение на изпълнителната власт и да не се назначава от премиера, а от парламента".

Според него не е имало как комисията от 7 членове да обясни прозрачно на обществото по какъв начин се произвежда електроенергията. Създаде се нетърпимост към разпределителите и снабдителите на електроенергия. Идеята е комисията да контролира електроразпределителните предприятия, освен да определя цената на енергията, допълни депутатът от ДПС.

Членовете на регулатора ще се избират от Народното събрание, а не както е досега от Министерския съвет и по-конкретно от премиера. Всеки член на комисията трябва да има минимална образователна степен магистър, 10 г. трудов стаж, от които 7 години в енергетиката или ВиК сектора. Поне един от членовете трябва да има юридическо образование, а друг - икономическо.

След приемането на закона в пленарна зала в срок от 1 месец трябва да се проведе процедура за избор на председател и членове на комисията. Право да номинират такива имат народните представители и парламентарните групи.

В частта, свързана с дейността на ЕРП-тата, депутатите не приеха предложението на левицата да отпадне таксата за повторно включване след спиране на тока за неплатени сметки. Това, което комисията прие, е, че електроразпределителните предприятия са длъжни при разминаване с 50% в отчетената електроенергия за даден период, спрямо същия период на миналата година, клиентите да поискат проверка на уредите за търговско измерване (електромери). Проверката се извършва от Института по метрология.

Спор в комисията предизвика и частта от промените, отнасяща се до дейностите на т.нар „особен управител". Особеният управител е вид синдик, който се назначава в дадено дружество, лицензирано по закона за енергетиката и поема контрола върху компанията, ако лицензът и бъде отнет.

В момента според бившия енергиен министър Драгомир Стойнев, който сега е депутат от „БСП Лява България", заяви, че дейността на този особен управител не е добре разписана в законодателството и представлява „дупка в нормативната уредба". От БСП предлагат този управител да има право да се разпорежда с активи на компанията, като не носи вина за неумишлени щети причинени от дейността му.

Александър Ненков от ГЕРБ заяви, че тези предложения напомнят на духа на едни отминали времена и не защитават интереса на лицензантите. Той обаче заяви, че е съгласен с необходимостта от по-сериозно разписване в закона на дейностите, които особеният управител ще може да извършва.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че в рамките на няколко месеца министерството може да прецизира текстовете в закона и да ги предложи за разглеждане в Народното събрание.

В хода на дебатите бе разисквано предложение на лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов и група народни представители. То предвижда възможността за индивидуален отказ от услугите на топлофикациите.
Предложението не бе прието и така остана настоящият режим - единствено етажната собственост да може да поиска отказ от услугата и спиране на топлоподаването.