Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин призна пред репортери, че проблемът в Гърмен етнически. Причината обаче, по думите му, е само една - бедността и неравенствата в обществото.
Като един от основните проблеми той посочи и липсата на достъп до образование на ромските деца.

По думите на Калфин, има много места в България, които даже не са обозначени на картата и са извън градските регулации, но където живеят стотици и хиляди роми, чийто деца в болшинството си не ходят на училище по разнообразни причини.

Давайки пример с Гърмен, социалният министър коментира, че там към настоящия момент и малцината, които ходят на училище, не го правят заради страх. А препоръката на училищния директор била - по-добре ромските деца да не влизат в клас заради опасност от саморазправа. „Това напрежение, което се появи, се е пренесло и върху децата, заключи Калфин.

 

Това означава ли обаче, че всички хора, които живеят там са лоши и не си гледат децата", поиска да разбере той и сам намери отговора: „Има смислени хора, които са бедни и се опитват да оцеляват както много други българи. Причината за напрежението е бедността и за тези хора от село Марчево и за техните съседи, от които те се оплакват".

Само ден по-рано колежката му от кабинета - МВР шефът Бъчварова, както и доста други политици, убеждаваха, че проблемът е на битова основа, а не етническси.

Рамо до рамо с лидера на АБВ Георги Първанов по време на националната младежка дискусия „Младите и лявото в България" Калфин обвърза напрежението в Гърмен, социалните проблеми и мястото на АБВ в управлението. Неслучайно двамата политици избраха да говорят за младежите именно в УНСС.

Социалният вицепремиер разкри и една интересна подробност около Гърмен, а именно точният адрес на циганската махала в селото. „Улицата се казва „Извън регулация", селото е Гърмен, а кварталът "Кремиковци". Улицата няма номера, защото няма и законни къщи", посочи Калфин и продължи разказа си - „Там живеят 779 души, от тях 146 деца ходят на училище. През последната седмица обаче не искат да го правят, защото ги е страх".

От случая в Гърмен вицепремиерът Калфин погледна и по-мащабно като напомни, че бедността на българите не е свързана само с липсата на работа. „Колко хора работят и едва оцеляват", запита министърът на социалната политика. Думите му бяха подкрепени и с представени на дискусията данни, насочени предимно към младежката безработица.

През декември 2014 година в ЕС без работа са били 5 милиона младежи или 24% от всички млади хора в Европа. Този процент в някои страни като Гърция, Испания надхвърля 50%. 7,5 милиона са младежите в Европа, които не само нямат работа, но и не са обвързани в сферата на образованието. Ситуацията у нас не е по-малко тревожна, като последните данни показват младежка безработица в България между 22 и 23%.

За профила на АБВ като лява формация поговори и самият лидер на партията и президент на България 2002-2012 Георги Първанов. Той се похвали, че към АБВ интерес имат предимно младите хора от интелектуалните среди на лявото политическо пространство.

„Към този момент експериментът АБВ в управление с десни формации е успешен", убеден е Първанов. Той не пропусна да обърне поглед и към бившите си съпартийци от "БСП Лява България", като си спомни техните призиви за справедливост в България. „Много е лесно да бъдеш справедлив, когато не си на власт, а когато си на власт, веднага да приемеш плоския данък", коментира още АБВ лидерът.