Разгръщането на американска противоракетна отбрана на територията на Румъния не представлява заплаха за Русия и няма да измени стратегическия баланс на силите между Москва и Вашингтон в момента.
Това обаче представлява опасност за бъдещето, тъй като такава заплаха може да възникне. Това е мнението на руските експерти, които РИА Новости цитира като първа реакция на съобщението за румънското предложение.

 

До този момент единствената официална реакция е, че Москва чака обяснения от Вашингтон по въпроса.

Припомняме, вчера президентът на Румъния Траян Бъсеску обяви, че е съгласен на територията на страната му да се разположат ракети - прихващачи, в рамките на нова система за противоракетна отбрана. Споредз предварителните събощения става въпрос за SM-3 (Standard Missile-3).

Вашингтон потвърди плановете на изграждане на противорекетна отбрана в Румъния и отново уточни, че тези планове са целепоставени спрямо една заплаха на Иран.

По думите на румънския президент Букурещ е готов да приеме наземни ракети- прихващачи със среден обсег, които ще са въведени в степен на готовност към 2015 година.
Бъсеску подчертава, че тази стъпка на Румъния не е насочена срещу Русия. Президентът отбелязващ още, че преговорите ще започнат в най-скоро време и след постигане на съгласие по основните въпроси ще преминат и през процедура по ратификация в парламента.

Външният министър Сергей Лавров заяви след преговори в Берлин, че Русия очаква изчерпателни обяснения за идеите за Румъния.

Ние очакваме, че САЩ ще ни дадат изчерпателни обяснения, които ще отчитат регулацията в Черноморския регион в съответствие с конвенцията Монтрьо", заявява Лавров пред германски журналисти.

Конвенцията е подписана през 1936 година в швейцарския град Монтрьо от СССР, Турци, Великобритания, Франция, България, Румъния, Гърция, Югославия, Австралия и Япония. Документът засяга морския търговски флот и свободата на преминаване пред проливите Босфора и Дарданелите, както в мирно, така и във военно време. Въпреки това правилата за преминаване на военни кораби на черноморските и не-черноморският страни се различават. За военните кораби съществуват ограничения, включително и за тонаж.

Припомняме, след като в продължение на няколко години предишната администрация в Белия дом подготвяше изграждането на противоракетна отбрана в Източна Европа- в Чехия и Полша, малко след встъпването в длъжност на президента Барак Обама беше обявено отказа на САЩ от проектите.
Тогава, въпреки относително напредналата фаза на преговорите между САЩ и Чехия/Полша, новият президент Обама аргументира отказа си с необходимостта от нова оценка и анализ на риска.

Предишните планове предизвикваха сериозно напрежение между САЩ и Русия. Москва винаги се е противопоставяла на плановете с аргумента, че толкова близко до границата системата представлява директна заплаха за Русия.
От своя страна САЩ винаги са твърдели, че системата е предназначена да осигури сигурността на Западния свят от една евентуална заплаха от страна на Иран.

Тогава Русия излезе с предложение при отказ на САЩ от ракетен щит в Източна Европада се изгради обща система на отбрана, като се използва военна база в Азърбайджан. От страна на Белия дом нямаше конкретен отговор на предложението, въпреки уверенията, че Европа няма да остане незащитена. Въпреки това САЩ отказаха да обвържат разговорите за ПРО и за договарянето за съкращаването на стратегическите оръжия, както Русия ги поставя.

Оценката, която дават руските експерти за разгръщането на американска противоракетна отбрана на територията на Румъния е различна.

Според мнението на някои експерти, ако намеренията на САЩ останат до позиционирането на прихващачи за ракети със среден и малък обсег, то това не би представлявало заплаха за Русия. По друг начин обаче стои въпросът за система за отбрана, насочена към междуконтинентални балистични ракети.

Един такъв анализ обаче ще се промени, ако САЩ имат намерение на модернизират регионалните си противоракетни защити и към 2018 - 2020 година ракети SM-3 могат да бъдат вече не само с морско базиране, но и с наземно, продължават разсъжденията си руски експерти по сигурност.

Според други експерти позиционирането на ракети дори и със среден обсег представляват и към момента пряка заплаха за Русия и това във всеки един момент би трябвало да повлияе на преговорите по съкращаването на стратегическото въоръжение.

Румънската инициатива идва в момента, когато преговорите по съкращаването на стратегическите оръжия се намира в решаваща фаза и това предложение може да предизвика обрат и да охлади отношенията между Русия и САЩ.

Според Игор Коротченко от „Национална отбрана" плановете, обявени от Румъния представляват реална заплаха за сигурността за Русия, тъй като трябва да се отчита една модернизацията на сваляне на руските междуконтинентални балистични ракети в началото на полетната им траектория.