Най-ценните тракийски съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Боровско) ще бъдат приставени в изложба, която се открива днес в Националния исторически музей. Ценните експонати се завърнаха в България на 7 февруари, след тримесечно триумфално гостуване в Париж.

И трите съкровища са намерени случайно и са свързани с разцвета на тракийската държава през V-ІV в. пр. Хр. Те са не само гордост за нашата страна, но и част от най-ценното културно-историческо наследство на света. През последните тридесет години тракийските съкровища бяха експонирани на четири континента и представиха България и българската наука и култура в десетки от най-престижните световни музеи.

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене от края на IV и началото на III в. пр. н. е., състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Той в открит през 1949 г. в района на гр. Панагюрище.

Сервизът включва фиала, една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един е оформен като предна част на тяло на козел.

Фиалата с пигмейски главички от Панагюрското златно съкровище е най-ефектният съд за пиене на вино сред съдините от съкровището. Като цяло фиалaта е в дисхармония с останалите съдове от сервиза.

От надписите на йонийски диалект по ритона с протоме на козел се разбира, че е изобразена сцена с Хера, Аполон, Артемида и Нике. Не е известна такава сцена в гръцката митология, което означава, че е представен неясен тракийски сюжет, в основата на който стой дионисиева обредност. Козелът е олицетворение на бога и присъства и в други тракийски съдове.

Следваща част от сервиза е ритон, моделиран като глава на млад овен. Върху долната му бърна е монтиран отвор. Дръжката представлява лъв. Върху шията има сцена Дионис седи на трон, в дясната си ръка държи жезъл. До него седи жена, за която се отнася надписа Ериопе. Ериопе е полуобърната на ляво, прегърнала е Дионис. От двете им страни танцуват менади във вихрен танц.

Върху челото на ритона, оформен като протоме на елен лопатар, е поместена розетка с въртящ се слънчев диск. Отворът за пиене е монтиран върху долната бърна на животното. Върху шията се изобразени четири фигури - една права и три седящи. Това са Парис Александър и богините - Хера, Атина, Афродита. Сцената илюстрира "Съда на Париси" от митологичния цикъл за Троянската война, популярен в тракийските аристократични среди.

Дръжката на златния ритон, изработен като глава на елен, завършва с фигурата на лъв. Върху шийката са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик.

Ритонизираната амфора с два отвора за пиене намира свой близък паралел в Скития, където е познат подобен съд, но с три отвора. Няма нито едно сигурно тълкуване на сцените, но най-вероятно става въпрос за тракийска погребална ритуална сцена. Дръжките завършват под формата на кентаври. Върху стените са представени три композиционни сцени. Централната сцена представя петима воини по време на битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.

Рогозенското съкровище датира от V-ІV в. пр.Хр. и е най-голямото тракийско съкровище, откривано досега по българските земи. То се състои от 165 съда с общо тегло около 20 кг и е изработено от сребро висока проба с допълнително гравиране или полагане на златни листчета. Съкровището съдържа 108 фиали, 54 кани, 2 чаши и 1 скифос.

Предметите са богато украсени. Изобилието от изящни листа, лотосови цветове и клонки е съчетано с разнообразни представители на животинския свят - от реално представени птици и кучета до фантастичните образи на грифони (крилати чудовища с лъвско тяло и глава и криле на орел), пегаси (крилати коне) и други странни същества. Особено интересна е релефната украса с митологични сюжети, откъдето добиваме представа за възгледите на хората, живели по онова време.

Рогозенското съкровище е намерено в центъра на село Рогозен, Врачанско.

Съкровището от с. Борово , Русенско, се състои от 5 сребърни съда - купа, ритонизирана кана, три ритона с протомета на кон, бик и крилат сфинкс. Съдовете са част от плячкосаната от Филип ІІ Македонски одриска хазна, която в последствие попада в трибалтски ръце, след като те разбиват Филип ІІ Македонски през 339 година преди Христа.

Най-интересна е ритонизираната каничка с един отвор. Каничката е покрита с три фигурални фриза, които се интерпретират в духа мистериалната обредност свързана с култа към Кабирите. Първия фриз представя вакхическо шествие. Върху вторият фриз централно място заемат мъж и жена седнали наляво. Мъжът е брадат с бръшлянов венец на главата си и държи в ръцете си ритон и фиала. Отдясно сатир е подпрял левия си лакът на кана, а в ръцете му личи ритон с протоме на грифон. В сцената се виждат е фигурите на Бореадите Зет и Калай, с крила дълги до петите. Разказът в образи илюстрира сцена от типа Божи пир. На третия фриз са изобразени водни птици, ловящи риба.

Ритонът с протоме на кон е изработена от сребро с позлата и е от типа дълъг рог и завършва с протоме на кон-еднорог, който е представен реалистично. Между краката му е монтиран отвор за течността. Устието е украсено с перли, а шията е покрита с фриз от бръшлянови клонки. Те се срещат в предната част където кичури от плодове рамкират птичка. Отделно отлетия елегантен златен фриз е припоен допълнително.

Ритонът с протоме на сфинкс също е изработен от сребро с позлата. Ритонът завършва с отделно изработено протоме на изящен крилат сфинкс - глава на жена с тяло на лъв. Косите на жената са събрани в кок привързани с две панделки. Продупчените уши маркират липсващите обеци, а шият обхваща огърлица от мъниста и листовидни висулки. Гръдната част на сфинкса по персийски маниер е покрита с пера. Перата са грижливо изчукани, а крилата са допълнително припоени.

Купата за снежна вода, изработена от сребро с позлата, има две подвижни дръжки и столче украсено с орнаменти. Дръжките влизат в отвори към горния край на апликации, които представляват внушителни позлатени глави на сатири. Върху дъното е поместена тракийска сцена - орлов грифон се готви да забие клюна си върху полегнала сърна.
Сняг се събирал в Тракия през зимата и го съхранявали в специални хранилища. Снежната вода била ценена през лятото, когато тракийският елит с нея разреждал или охлаждал виното.

Изложбата ще бъде открита до 24 февруари, след което съкровищата ще заминат за Швейцария, а след това и за Япония. Така че мeсец февруари е единствената възможност за среща с уникалните експонати.