Ако изборите за евродепутати бяха преди седмица, листата на БСП би получила 23 на сто от гласовете на българските избиратели, а на ГЕРБ - 16 на сто. ДПС и "Атака" са с по 8 на сто,

НДСВ и СДС са с по 4 на сто, а ДСБ е с 2 процента.

Това показва представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение /НЦИОМ/, направено в периода 10-17 април сред 1000 души в цялата страна, информира БТА.

Все още е рано да се говори за точен брой мандати на отделните  политически сили, защото се очаква последните две места за Европарламента да се решат чрез преразпределяне на най-големия остатък, посочват социолозите.

В столицата ГЕРБ е първа политическа сила, а БСП е втора. Позициите на ГЕРБ в национален план са най-силни сред хората на възраст между 30 и 40 години, сочат данните.

През последния месец е регистриран спад в дела на твърдо решилите да  участват в предстоящите избори за евродепутати и очакваната активност не надхвърля 35 на сто.

Косвен индикатор за спада на твърдо решилите да гласуват е намаляването на хората, които твърдят, че предстоящите избори са важни лично за тях, смятат социолозите.

Най-сигурни, че ще гласуват, са възрастните хора, жителите на малките градове и на селата.

Най-мобилизирани са електоратите на БСП, на ДПС и на "Атака". Все още има потенциал за мобилизация на привържениците на НДСВ и на ГЕРБ, смятат социолозите.

Най-често декларират, че изборите са важни лично за тях, хората със стандарт над средния и симпатизантите на управляващата коалиция - БСП, ДПС, НДСВ.

Симпатизантите на НДСВ в най-голяма степен мислят, че предстоящите избори са важни лично за тях. Същото се отнася и за симпатизантите на СДС.

Този път кампанията на НДСВ не само не изостава, но ако съдим по растящия дял на електорална подкрепа за тях, жълтите се оказват в изпреварваща позиция, смятат от НЦИОМ.

Според социологическата агенция в общественото съзнание НДСВ и СДС са политическите сили, направили най-много за приемането на България в ЕС. Така мислят съответно 21 на сто и 20 на сто на от анкетираните. На трето място със 17 на сто е БСП.

Най-често посочвани като допринесли за приемането ни в ЕС са Меглена Кунева (15 на сто), Симеон Сакскобургготски (11 на сто), Георги Първанов (10 на сто), Надежда Михайлова (7 на сто) и Соломон Паси (7 на сто). Следват Иван Костов (6 на сто) и Петър Стоянов (5 на сто).

Безспорният принос на Меглена Кунева към евроинтеграцията на България се признава от симпатизантите на всички партии, показват данните на НЦИОМ.

Според младите българи (на възраст до 30 г.) с най-голям принос за еврокаузата са Меглена Кунева и Надежда Михайлова. На същото мнение са и високообразованите респонденти. Десните симпатизанти по-често споменават имената на Иван Костов и Петър Стоянов.

Половината от българите не са в състояние да посочат нито партии, нито политици, които са имали решаващ принос за приемането на България в ЕС. Този факт подсказва, че дори признати, заслугите от миналото няма да са основен фактор в мотивацията на избирателите за предстоящите избори за евродепутати, смятат социолозите.