Като периодични истерии в обществото определи шефът на „Медиана" Кольо Колев тиражираните информации, че българите залагат в интернет 2 милиарда лева.
„2 милиарда лева - 10 % от държавния бюджет. Това е невъзможно", подчерта Колев.

Като подобен пример той посочи информациите в медиите, че един месец след проверките в заведенията регистрираният оборот се е увеличил с 1 милиард лева.
„1 милиард лева са 5 % от държавния бюджет - това е невъзможно", категоричен е социологът.

Паниката за големите залози в интернет според него не се дължи на обществен проблем. „Едва 0,2 % от хората участват в залагания по интернет и стойността на залозите е от порядъка 25-50 лева", посочи Колев. Само един процент от хората регистрират максимални залози от порядъка на 150 лева, добави той.

Колев е категоричен, че става въпрос за тиражирана истерия за милиарди в интернет. „Ако има такива пари, то техният произход е изцяло криминален. Тоест проблемът не е обществен, а криминален и това е работа на прокуратурата", заяви Колев.

Той представи социологическо изследване, което обхваща и така наречените „Игри на късмета" и мотивите за участие в хазарт, както и отношението към тези игри в обществото.

Колев коментира и съмненията по отношение на Спорт тото и Еврофутбол, като по думите му те вероятно са породени от неполучения рекорден джакпот преди няколко месеца и от поредната вълна от слухове за уредени мачове.

Мотивите за предпочитане на дадена игра са твърде различни, посочи Колев. За играещите тото основният мотив е традицията и периодичното натрупване на голям джакпот.

За играещите Еврофутбол мотивът е да се докажеш като експерт, желанието да се приложат знанията за футбола, а не просто да залагаш.

За играещите Еврошанс водещото е забавлението, усещането за по-голяма вероятност на печалбата и възможността непосредствено да се разбере дали печелиш или не, посочи още Колев.

Социологът отбеляза, че в обществото има двойнствено отношение към игрите - дали ги наричаш игра на късмета или хазартна игра.

Ако вместо „игри на късмета", зададем въпроса като „хазартни игри" ще получим съвършено различни отговори.
На практика наблюдаваме двойнственост на общественто съзнание: хазартните игри са „лошо" - това, което аз играя не са хазартни игри, коментира Колев.