В Народната библиотека откриха Национална изложба „Яворов и Македония. По повод 100-годишнината от смъртта на Пейо К. Яворов".

Тя е подредена в централното фоайе до 16 ноември. Част от нея са изключително ценни спомени и факти от живота на великия поет. Могат да се видят оригинални документи от битието на Яворов. Изложено е писмо на поета до бащата на четника Каран Будевски. Освен това може да се види и телеграма на Данаил Крапчев до Пейо Яворов, както и последното завещание на поета.

Особено ценно е прощалното писмо на Яворов до Тодор Александров, както и писмото на Йонко Вапцаров (баща, б.р.) до поета за противоречията в освободителното движение. Част от експозицията е и първото обнародване на яворовото стихотворение „Бежанци", както и много снимки с поета.

Доц. д-р Милкана Бошнакова изтъкна при откриването, че Яворов у нас и зад граница е преди всичко поет. Поетическият му талант е блестящ. Той не само е докоснат от Бога, Богът е изливал върху него своята благодат, подчерта Бошнакова.

Според нея богатата му личност има и друга страна - на общественика Яворов, на патриота, за която по-малко се знае. Яворов се посвещава на Македония до последния си дъх, категорична е доц. Милкана Бошнакова. По думите й за каузата Македония поетът работи доброволно, усърдно, без всякаква корист и завидно постоянство.

Изложбата е от оригинали, доволна е тя. Само 5 експоната са копия от чужди архиви. Оригиналите, които излагаме са уникални, ценни, отчете доц. Бошнакова.

Още 17-годишен Яворов, по думите й, е пленен от идеята за освобождението на Македония. Вдъхновен е от четническата акция на върховния комитет в България. Македония застава в началото на поетическия път на бъдещия велик поет, подчерта Милкана Бошнакова.

Припомняме, роденият на 14 януари 1878 г. в град Чирпан Яворов влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г., като първоначално става редактор на различни издания, свързани с Македоно-одринското революционно движение - „Дело", „Свобода или смърт", „Автономия", „Илинден". По-късно в София Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, около което възниква кръгът „Мисъл" - първото българско литературно обединение, свързано с може би най-значимите събития в българската културна история.

При избухването на Балканската война през 1912 г. поетът става доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „За храброст".