Нова Зеландия беше разтърсена от серия трусове, които продължават вече няколко дни. Представяме ви разказ на българката Станислава Ламбрева, която живее в Крайстчърч - градът, засегнат най-силно от земетресението с магнитуд 7 по скалата на Рихтер.

Аз такова нещо не съм преживявала... Добре, че къщата е от дърво, иначе, ако беше в България - нямам думи.

Ужас, ужас! Стените се накланяха на 50см. от нормалното си положение, цялата къща, всичко беше на земята - компютри, картини, книги. Ние не можем да се облечем, не можем да се хванем никъде, защото се клати много! Първоначално си мислехме, за няколко секунди, че идва някой много агресивно настроен, защото силно започна да се клати плъзгащата се врата към градината. Казахме си - това е краят! И все по-силно, и по-силно. После стаята започна цялата да се върти - напред-назад. Само чакахме таванът да падне. Водата в басейна в градината се плискаше като океан, все едно имаше един метър вълни.

Успяхме да съберем багаж, храна и вода и спяхме навън. Все още спим във вана навън. Всъщност, не можем да спим, защото земята все още се клати постоянно, но лекичко - на всеки 20 минути. Такъв страх е, всички живеят в страх. Днес, на работа забелязах, че всички спорят и са на ръба, защото не са спали два дни. Очаква се второ земетресение, но не с магнитуд 7 по Рихтер, а с 5. Ще видим, но и то малко ме плаши, защото, което е засегнато при първото, може да падне при второто... И така...

Иначе, всичко е наред. Само усещането, че се очаква и второ земетресение ме плаши. И всеки лек шум.