Открит е уникален подземен град. Няма такова чудо, възкликна културният министър Вежди Рашидов при „обхода" на новата голяма сграда, разкрита от археолозите при строителството на осмата метростанция до ЦУМ.

Рашидов е категоричен, че тази находка ще допринесе много за развитието на туризма. По думите му туризмът започва от летището, от първата минерална вода или от първото кебапче. „Затова говорим - алкохолният туризъм да го заменим с културен туризъм", добави той и изтъкна, че Фандъкова е най-добрият кмет на София.

Разкритията бяха разгледани с огромен интерес и от столичния градоначалник Йорданка Фандъкова. Тя изтъкна, че вече е осигурено финансирането за реализацията на археологическия комплекс в центъра на София - проектът е финансиран с 16 милиона лева по ОП „Регионално развитие." Предвижда се да бъдат няколко подхода, така че цялата археология да е видима за минувачите, изтъкна столичният кмет.

Според Фандъкова изграждането на комплекса ще даде чувствителен тласък в развитието на туризма.

Археолозите поясниха от своя страна, че проучването е продължение на мащабните разкопки от миналата година, при които там бяха разкрити останки от две църкви с прилежащите им некрополи, сгради и съоръжения от периода между 15 и 19 век.

При тазгодишните проучвания е разкрита новата голяма сграда, която е с различни помещения, включително баня и двор, настлан с плочи. В едно от помещенията е разкрита изцяло запазена подова мозайка с разнообразни геометрични мотиви и централна емблема - радиално разположени сегменти от кръг, около който е оформен стилизиран венец.

Според Марио Иванов от Националния археологически институт с музей към БАН мозайката е от края на 4 или началото на 5 век. Той съобщи, че в една от разкритите при разкопките сгради са открити находки, които навеждат на мисълта, че в нея е живял архиепископ. Открити са мними ловни печати или пломби с името Леонтий, какъвто Леонтий е известен от един надпис от края на 6 век.

Имаме някакви основания да идентифициране този и онзи Леонтий с едно и също лице, тъй като печатите са горе-долу от едно и също време, добави той.

При разкопките в северната част на обекта археолозите са се натъкнали на сграда, която според предположенията им в 3-4 век вероятно е била пекарна.

Сред най-интересните находки, частично разкрити миналата година, е сводовата част на голяма сграда. Според изследователите значителните размери на свода, които нямат синхронен аналог в града през 4 век, позволяват да се допусне, че става въпрос за епископската базилика на Сердика.

В руините се виждат добре запазени керамични водопроводи и останки от отоплителна система от времето между 3 и 5 век.