Кариерата на изявения английски учен физик и математик, откривател, автор и бизнес лидер д-р Стивън Уолфрам е белязана от поредица оригинални и значими постижения във физиката на елементарните частици, космологията, клетъчната автоматика, теорията на сложността и компютърната алгебра. Той е създател на софтуерната програма Mathematica, която се използва за решаване на системи уравнения, построяване графики на функции и геометрични фигури и е сърцевината на новата онлайн търсачка WolframAlpha, която стартира официално на 18 май, като предизвика логично вълнение както сред специализираните среди, така и сред интернет потребителите.

 Самият Уолфрам даде най-точно определение за новия си продукт: „Този уебинструмент може да промени начина, по който използваме интернет. Целта ни е да направим специализираното знание достъпно за всеки, навсякъде, по всяко време."

Някои побързаха да нарекат WolframAlpha конкурент и даже „убиец" на Google, въпреки че създателят му отрече това и заяви, че ще търси сътрудничество с вече съществуващите онлайн търсачки. За разлика от традиционните търсещи системи безплатната програма WolframAlpha изчислява отговора, а не препраща към линкове на вече съществуващи сайтове или файлове. Информацията се обработва от няколко милиона алгоритъма, след което на потребителя се предоставя отговор на зададения въпрос. Данните често се представят във вид на таблица, графика или диаграма.

В сайта WolframAlpha.com може да сравните например брутния вътрешен продукт на две държави, да видите положението на Международната космическа станция в момента, да изчислите съдържанието на витамин А в 250 г картофи или да намерите отговор на въпрос като каква е скоростта на най-бързия автомобил в света. Търсачката е способна да решава и уравнения. Според създателите на системата тя може да отговаря на въпроси, свързани с наука, технологии, кулинария, бизнес, музика и други области на човешкото знание. Засега обаче WolframAlpha е достъпна само на английски език.

 Детето чудо

 Стивън, който получава образованието си в колежите „Итън" и „Сейнт Джон" в Оксфорд и в Калифорнийския технологичен институт, известен още като „ Калтек", често е определян като дете чудо. Първия си научен доклад за физиката на елементарните частици публикува, когато е едва 15-годишен, а на 20 години защитава докторска степен по теоретична физика в „Калтек". Ранната му научна работа е предимно в областта на физиката на елементарните частици, квантовата теория и космологията и включва резултати, някои от които сега са класика. Започнал да използва компютър през 1974 г., Стивън бързо става лидер в сферата на тогава зараждащото се създаване на компютърни изчислителни програми, а през 1979 г. започва разработването на SMP - първата модерна компютърна алгебрична система, която пуска в комерсиална употреба през 1981 г. и която всъщност представлява нулевата версия на по-късната му разработка, наречена Mathematica.

 Отдаден на науката

 Като признание за ранната му работа в областта на физиката и създаването на компютърни програми през 1981 г. Уолфрам става най-младият носител на наградата MacArthur Fellowship. В края на същата година тръгва по нова, амбициозна посока, насочена към разбиране на произхода на сложността в природата. Първата му идея била да използва компютърни експерименти, за да проучи поведението на прости компютърни програми, познати като клетъчни автомати, и започва да прави това през 1982 г., достигайки до серия от изумителни открития за произхода на сложността. Уолфрам продължава работата си в тази насока и докъм средата на 80-те години на миналия век открива много фундаментални връзки между компютърните изчисления и  природата. Работата му води до широк кръг от приложения и дава фундаменталните научни основи за начинания като разработването на теорията за сложността и за изкуствения живот. Самият той използва идеите си за разработване на нова система за генериране на произволни числа и на нов подход към изчисляване с компютър на динамика на флуидите (и двете широко използвани сега).

След работата си по проучване на сложните системи през 1986 г. Уолфрам създава първия изследователски център, а през 1987 г. - първото списание в тази област Complex Systems. Следва много успешната му академична кариера - първо в „Калтех", след това в Института за академични изследвания в Принстън и накрая като професор по физика, математика и компютърни науки в Университета на Илинойс.

 Промяна на парадигмата

 От 1992 до 2002 г. Уолфрам работи върху книгата си, озаглавена „Един нов вид наука" (A New Kind of Science), която представлява емпирично изследване на много прости изчислителни системи. Освен това в нея се привеждат доводи, че поради фундаментални причини точно този вид системи, а не традиционната математика са необходими, за да се моделира и да се разбере сложността в природата. Заключението на Уолфрам е, че вселената е цифрова по природа и се движи по закони, които може да бъдат изобразени като прости програми: клетъчна автоматика. Той предсказва, че разбирането за това в научните среди ще има особено важно и революционно въздействие върху физиката, химията и биологията и повечето научни сфери като цяло, откъдето идва и заглавието на книгата. Публикуването й на 14 май 2002 г. е посрещнато с възторжени акламации и се смята, че поставя началото на промяна на парадигмата от историческо значение в науката, а дебелият 1200 страници труд веднага става бестселър.