Слухове и клевети срещу журналистите са новите форми на натиск, излезли начело тази година при проучването на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България) за свободата на словото през 2015 година.

Резултатите на проучването показват че „културата на натиска" в родните медии става все по-широко разпространена. Налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.

Проучването е осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

Мнозинството от анкетираните - 53.8% са признали, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Слуховете и клеветите са посочени от 40.6 % от участниците в допитването.

На традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България", оценката се колебае между „задоволителна" (31,5%) и „лоша" (42%). При проучването през 2013 г. 52% от анкетираните са оценили свободата на словото в страната като „лоша", а 40% като „задоволителна". Това означава, че тази година се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

Отговорите с „да" и „не" за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. Надделяват обаче тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си - 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит.

Повече от половината регионални журналисти, участвали в проучването, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите, посочват от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България).