Външната ни политика към Македония трябва да се коригира. Това заяви президентът д-р Желю Желев /1990-1997/ по БНР по повод отлагането на преговорите на Македония с ЕС, за което заслуга има и българската дипломация.

Според Желев не трябва да се поставят спирачки, на която и да е кандидатка, а напротив всички балкански страни трябва да станат пълноправни членове на ЕС и НАТО.

Това вреди на регионалното обединяване, да не забравяме, че Македония исторически е била "ябълка на раздора". Македония не трябва да бъде такава ябълка, а обединяващо звено в името на евроинтеграцията, смята той.

По думите му главната вина за забъркалата се каша около името на Македония трябва да се търси в начина по който е взето това решение по този въпрос още в началото на 90-те години, когато започна разпадането на вече бивша Югославия /1991-1999/. Той припомни, че именно в този период властите в Атина наложиха идеята на Европейския съюз да не се признава тази страна под нейното име.

Все още в Организацията на Обединените нации страната фигурира с името Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ) заради спора с Гърция за името „Македония".

Гръцките аргументи са смешни. Да кажеш "не" на нейното влизане в ЕС, защото тя не иска да си промени името, е просто тъпотия, добави Желев.

По думите му не може да се отрича правото на една нация да се самоопределя и никой няма право да определя как една нация да се самоопределя, тъй като във всички международни документи се съдържа правото гражданинът сам да реши как да се самоопредели.

Това е негово свещено право", изтъкна президентът Желев.

В същото време той добави, че "етническата принадлежност не може да се фалшифицира". "Когато баба ти и дядо ти са били българи, ти не можеш да се определиш като китаец", категоричен е Желев.

България първа в света през 1992 година призна независимостта на четирите отцепили се от Югославия държави - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония.