Пред изпитание е изправено съществуването на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак" в Молдова. Парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина се зае с въпроса как да бъде запазено българското висше учебно заведение - Тараклийският държавен университет.

Единственият български университет, функциониращ сред българските общности зад граница, се намира в молдовския град Тараклия. 75% от населението в района са етнически българи, а общо 65 000 етнически българи живеят в Молдова. Висшето учебно заведение има важно значение, тъй като съхранява и развива българските език, традиции и идентичност.

"Има проект, който предвижда университетът да стане филиал на съседния университет, който се намира в град Кахул. Ако това се случи, Тараклийският държавен университет ще загуби името и идентичността си, както и подготовката на специалисти на роден език", обезпокоена е Мария Паслар, изпълняващата длъжността ректор на Тараклийския държавен университет.

Паслар изложи няколко предложения, свързани с по-нататъшното развитие и функциониране на университета. Трябвало да се вземе решение на междуправителствено ниво относно новия статут на Тараклийския университет.

„Предлагаме да придобие статут на българо-молдовски университет, като и двете държави вземат активно участие в учебния процес и в материално-техническата база", посочи пред депутатите ректорът на Тараклийския университет. Идеята е да се създават общи учебни програми и преподавателите да бъдат българи и молдовци.

Тараклийският държавен университет има дългогодишно сътрудничество с Великотърновския и Русенския университет. Паслар предлага да бъдат включени в консорциум. Така Тараклийският университет ще може да бъде разширен с нови специалности и ще стане по-привлекателен за българите в Молдова, а и за българите в Украйна.

50% от обучаващите се младежи напускали района. Първите години в университета в Тараклия имало 250 студенти, а сега 190 студенти.

За да се увеличи броят на студентите, структурата на университета трябва да се разширява и да има по-силно влияние от страна на българската държава, като се обновяват учебните програми и се увеличава броят на преподавателския състав с научни звания, убедена е Паслар. Тя допълни предложенията с идеята финансирането също да се поема от двете държави.

Един от големите проблеми пред Тараклийския държавен университет е липсата на акредитация.

По информация на представителя на МОН Мария Фъртунова българската държава последователно превежда суми за издръжка. За 2013 г. средствата са над 350 000 лв., 2014 г. - над 310 000 лв. и за 2015 г. до момента- 221 630 лв. за стипендии.

По силата на академичната автономия нашите висши училища имат право на самостоятелно сдружаване с други университети.

Българското посолство в Кишинев отблизо следяло това, което се случва в Тараклия, и е съпричастно към безпокойствата, свързани със сегашното състояние на университета.

Според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов има и друга опасност. Той попита Паслар дали има предложение от румънския университет от Галац за това Тараклийският университет да станете негов филиал. „Ако това е така, не знам по какъв начин ще бъде гарантиран българския характер", заяви Вангелов.
Ректорът на Тараклийския университет обаче опроверга тази информация.

Дора Янкова от БСП подчерта, че премиерът на Молдова е обещал на българския президент статутът на университета да се запази. Тя предложи българският държавен глава да приеме създаването на работна група. Тя трябвало да има ясна цел, за да не загубим български държавен университет, което би означавало „да се откажем да подкрепяме българската общност".

Председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев предложи студентите да излизат от университета с европейска диплома. Според него това би го направило по-привлекателен.