Mакедония предвижда засилена активност за подобряване положението на македонското малцинство в съседните страни, но това не означава, че ще се намесва във вътрешните им политика.

Това изтъкна в интервю за Агенция „Макфакс" и за списанието за евроинтеграция „Македония в Европа" македонският външен министър Антонио Милошоски.

В програмата на правителството е предвидена засилена дейност около подобряването на положението на македонското национално малцинство, особено в съседните държави, което всъщност е и наше задължение, заяви Милошоски.

Той добави, че тези дейности грижата за положението на македонското малцинство в съседните страни „ в никакъв случай няма да премине в намеса във вътрешните им работи".

„Нашата позиция е, че представителите на македонското малцинство трябва да отстояват правата си в държавите, в които са.
Същевременно всички държави, съгласно международните спогодби, са длъжни да гарантират спазването на основните човешки права, без каквато и да било дискриминация, както и правата за етническата и културна идентичност на малцинствата", е заявил той.

Милошоски допълва, че отношението на съседите към македонското малцинство „се движи от признаване до пълно отричане".

Малцинствата според него са важен компонент в развитието на  междудържавните отношения.
"Рамковата конвенция на Съвета на Европа, предвижда защитата на националните малцинства вече да не е вътрешен проблем на държавите, а част от международното сътрудничество" припомни ръководителят на дипломацията.

„Естествено, наша отговорност е да намерим решение на ключовите проблеми, от които произтичат неудовлетворените до сега искания, свързани с македонските малцинства в съседните страни", подчерта Милошоски.

Министърът е оптимист по отношение на датата за започване на преговори с ЕС. Според него преговорите ще стартират през 2007 г., както е поскало правителството.

„Срокът, който си поставяме - 2007 година, отразява политическата воля и готовност на правителството да изпълни условията за започване на преговори. Тази дата е основана на една реална, обективна преценка за капацитета на страната да понесе отговорностите в процеса на присъединяване към ЕС", е категоричен Милошоски.

 

 

Малко история:

На 2 август 1944 г. на територията на Вардарска Македония  е създадената македонска държава в рамките на СР Югославия. В този период подходът на българските управляващи е много противоречив.

През 1944- 1948 г. в Пиринска Македония или днешната Благоевградска област се провеждат акции за налагане на културно-национална автономия. Тези акции по своята същност са антибългарски и представляват национално предателство, направено от ръководството на БРП(к), под диригентството на Коминтерна.

През 1946 г. популяризирането на македонската република като образец, около който следва да се обедини "македонският народ", е акция с остро настъпателен характер. Като резултат в края на годината населението на Пиринска Македония е принудено да отрече българската си национална идентичност и да приема македонска.

Това е може би една от най- престъпните грешки, които комунистическото ръководство на страната ни прави в своята история.

Реакцията на България към асимилацията на българското население в Македония е пасивна и примиренческа. През есента и зимата на 1947 г. официално е въведена "културно- национална" автономия в Пиринска Македония. В началото на следващата година обаче "културно-просветният" поход на скопските емисари в този регион се провалят. Зад лозунги за обединение на изстрадалия "македонски народ" в рамките на бъдещата балканска федерация се прикриват анексионистичните югославски намерения спрямо Пиринска Македония. 

През 1948 г. двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават, а и Югославската комунистическа партия вече не се ползва с доверието на Сталин. БКП обаче не къса окончателно с антибългарската си политика по отношение на Пиринска Македония. Продължава да се поддържа схващането, че Македония не е българска земя и македонската нация е нещо напълно различно от българската нация. Комунистическата организация се задължава да реализира нова партийна линия, според която Пиринска Македония трябва да се превърне в обединителен център за всички македонци. Тази идея обаче замира в зародиш още в кръговете на партията.

През следващите години изкуственото поддържане на тезите за македонската нация в рамките на България е присъщо само за партийните среди и естествено не среща подкрепа сред населението. Водената от БКП политика обаче не е изоставена и през 1956 г., десет години след първото, е направено второ преброяване на "македонците" в България.

Едва през март 1963 г. се слага началото на нова линия по Македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония, в рамките на създадената през август 1944 г.

В Съюзна Република Македония, постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: публично признаване на обективното съществуване на Македонската народна република, но без примиряване македонското национално съзнание да се формира и да се изгражда на противобългарска основа.

За Пиринския край Живков е категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

През 1991 г. е провъзгласена независимата Република Македония. Година по-късно България е първата държава, която признава тази независимост.

15 години след този акт страната ни е на прага на пълноправното си членство в ЕС, а на Македония й предстои стартиране на преговори. Българските политици многократно заявяват готовността на страната ни да подкрепя Република Македония по пътя на евроинтеграцията.

В българското общество съществува размиване на понятията, не се прави разграничение между Македония, СР Македония и Република Македония. Голяма част от младото поколение не се интересува и съответно няма достатъчно познания във връзка с Македонския въпрос. 

Същевременно повечето българи са склонни да заявят за македонците "те са си чисти българи", склонни са разпалено да обясняват, че не съществува македонски език и македонска нация, да се връщат  стотици години назад в славното ни минало, за да докажат, че Македония е част от България, склонни са да се отнасят със снизхождение  към теориите в македонската история, без обаче да могат да ги оборят.

В същото време македонистични организации осъждат страната ни в Страсбург, под претекст, че им се отнема правото за сдружаване и асоцииране.

През 1990 г. се създава ОМО "Илинден". Организацията има за цел да защитава правата, езика и самоличността "македонците" в Благоевградския край. През 1990 г. и 1991 г. е отказана регистрацията на ОМО "Илинден" под претекст, че  проповядва етническа омраза и създава заплаха за териториалната цялост на страната. Конституционния съд обявява ОМО "Илинден" за сепаратистка организация. 

През 1994 г. ОМО "Илинден" внася жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург по повод отказа за регистрация, както и забраната за политически митинги и събрания.

Съдът приема, че България е нарушила член 11 от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи: "1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. 2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация."
Страната ни трябва да заплати на жалбоподателите 40 000 франка за нанесени морални щети и 36 127 франка за съдебни разходи, това са над 10 000 долара.

През 1998 г. се създава ОМО "Илинден-Пирин", която също си поставя за цел да защитава правата, езика и националността на хората в България, самоопределящи се като македонци. Благоевградски окръжен съд отказва регистрацията на ОМО "Илинден-Пирин", но през 1999 година Софийски градски съд я регистрира като партия. Година по-късно с решение на Конституционния съд, партията е прогласена за противоконституционна, като й̀ се забранява участието на политически избори. Като мотив за решението си съдът посочва, че дейността на партията е насочена срещу суверинитета, териториалната цялост на България и единството на нацията.

ОМО "Илинден-Пирин" също подава жалба срещу България в Страсбург и съдът отново стига до извода, че е нарушен чл. 11 от Конвенцията.

През февруари 2002 г. активисти на ОМО "Илинден" създават "Обединена македонска общност- партия за интеграция, развитие и икономически напредък" - ОМО- ПИРИН.

На 19 януари 2006 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постановява решение по делото "ОМО "Илинден" и други срещу България". В него съдът за пореден път намира нарушение на чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. 

Около 3 000 човека в Пиринска Македония се самоопределят като македонско малцинство.