Дали религията да бъде общообразователен предмет, или да е от конфесионален тип (да се изучава само една религия, бел.ред.) преподаване е основният спор според професор Георги Бакалов, председател на Съвета по въпросите на обучение на религия в училище.

По темата беше организирана кръгла маса с участието на просветния министър Вълчев, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по образование и наука към НС във Военния клуб.

На нея професор Бакалов представи концепцията на съвета за това как да се изучава религията.

Според предложението предметът религия трябва да е задължителен от 1-ви до 7-ми и свободно избираем от 8-ми до 12 клас.

От 1-ви до 4-ти клас основното съдържание да се формира от темите за морала от гледна точка на религията чрез притчи, приказки, сказания, а от 5-ти до 7-ми основното съдържание да е насочено към усвояване на исторически и културни знаения за религиите (история на религиите, храмова култура, свещени места и свещени личности).

От 8-ми до 12 клас, когато предметът е свободно избираем вече да се изучават по-задълбочено история, антропология и свещени текстове, гласи концепцията.

Според проф. Бакалов ще минат няколко години, докато учителите се подготвят добре чрез преминаване на специално създадени магистърски програми към висшите училища.

Нямаме за цел да учим на религия, а да даваме знания за религията, поясни Бакалов.

В тази връзка беше и предложението на социолога Мира Янова от МБМД - предметът да се нарича не религия, а религиознание, за да се избегне спорът по темата.

Професор Бакалов заяви, че задължителното изучаване на религията ще създаде толерантност между децата и ще повдигне тяхното културно ниво.

Участие в кръглата маса взе и експредседателят на НС Огнян Герджиков, който коментира позицията на българската православна църква.

Според нея правно и морално недопустимо е да се наложи професионално обучение по религия в училище.

Но въвеждането на религията като задължителен общообразователен предмет е много положителна идея, заяви Герджиков, който в момента е председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията.

Очаква ли се българското училище да възпитава религиозно поданство?
Не. Но има ли нужда българското училище да дава знания за религията?
Категорично да.
Това бе позицията на депутата от ДПС Лютви Местан.

Той е категоричен, че изучаването на религията трябва да е неконфесионално.
Според него досега вместо да залагаме на модела на толерантност, ние чрез конфесионален тип обучение разделяме българските деца.

Чуха се и мнения на несъгласие с концепцията на съвета, едно от които на бившият депутат от Атака - сега независим - Павел Чернев.
Той заяви, че не са взети предвид становищата на основните вероизповедания и че конфесионалното образование не е отживелица, тъй като то се прилага в европейски страни като Кипър, Гърция, Румъния.

Представител на асоциацията на родителите се обяви изобщо против изучаване на религията в училище, тъй като това няма да възпита децата, а ще е натоварване на учителите и училищния бюджет.

Дебатите по темата ще продължават, докато МОН не стигне до решение относно въпроса за изучаване на религията и под каква форма да е то.