Славянските езици процъфтяват в ЕС - това стана ясно на пресконференция на преводачите в европейските институции, провела се днес в словашката столица Братислава.

Преводачите в институциите на ЕС и националните експерти от България, Чехия, Полша, Словакия и Словения ще засилят сътрудничеството си в областта на терминологията, ясното и разбираемо писане и свързаните с езиците научно-изследователски проекти.

Това беше основното заключение на конференцията „Влияние на европейската интеграция върху славянските езици ─ тенденции в превода и многоезичната комуникация", която се състоя в Братислава.

Участвалите в конференцията специалисти потвърдиха, че славянските езици са претърпели промени след присъединяването на съответните държави към ЕС, като в тях са навлезли нови думи и концепции, свързани с въпроси на ЕС.

Сред въпросите, които бяха обсъдени на конференцията, бяха:

  • жаргонът на ЕС в славянските езици
  • възможните области на сътрудничество между експерти слависти и между заинтересованите страни в държавите членки и институциите на ЕС
  • дигиталните ресурси и информационните и комуникационни технологии в многоезичното общество

Конференцията беше организирана от Генерална дирекция „Писмени преводи" на Европейската комисия и Представителството на Европейската комисия в Словакия.

Присъстваха езиковеди и учени от България, Чешката република, Полша, Словакия и Словения.

Славянските езици като група на индоевропейските езици представляват значителна езикова общност от около 315 милиона души в целия свят, от които приблизително 62 милиона са граждани на ЕС.

Славянските езици в ЕС са български, чешки, полски, словашки и словенски, като те са и официални езици в рамките на ЕС.

Славянски езици се говорят в много райони на Централна и Източна Европа, на Балканите и в северна Азия.