Банско и Разлог могат да се похвалят с в пъти повече висшисти, работодатели и служители в сравнение с регистрирания дял за страната.

Това показват данните на изследване на МБМД относно "Инвестициите в туризма и развитието в региона на Банско и Разлог", представено от Мира Радева на пресконференция в БТА. Проучването е направено за периода 8-10 февруари 2012 година, като в него са участвали 500 пълнолетни граждани на двата града.

В началото Радева подчерта, че развитието в България през последните 20 години е изключително противоречиво и е изключително трудно да се оценяват резултатите от постигнатото. "Преобладават песимистичните настроения и негативните оценки, не сме доволни от икономическото развитие, стандарта на живот и от политическия живот също", добави тя.

Радева коментира и че е противоречиви са настроенията и по отношенията на инвестициите в туризма, защото тези вложения са станали прекалено стремглаво, имайки предвид сериозните застроявания не само в Банско и Разлог, но и по морето. По думите й, в България има доста неравномерно развитие на регионите, тъй като при социализма се е търсела една разпръснатост на икономическите субекти в страната.

Данните сочат, че хората с висше образование в региона на Банско и Разлог са почти два пъти повече, отколкото е средният дял за страната - 38% към 20%. Работодателите също са 3 пъти повече, съпоставимо със средния дял за страната; мениджърите пък надвишават 3 пъти тези в страната.

Интересен факт е, че едва 26% от запитаните са на мнение, че през следващите месеци ще подобрят личната си ситуация. След 10 години обаче 51% смятат, че ще живеят по-добре. 37% мислят, че в краткосрочен период ситуацията няма да се промени. За след 10 години обаче този процент спада до 28. 32 на сто от анкетираните са посочили, че през следващите месеци ще личното им положение ще се влоши. Едва 9% обаче се виждат по-зле през 2022 година.

Жителите на двата региона сочат като най-остри и належащи проблеми за разрешаване безработицата (40%); лошата инфраструктура, пътищата и липсата на сметище (13%); проблемите с водата (5%). Местните хора се оплакват и от лошото здравеопазване, лошото състояние на икономиката, липсата на паркинги, междуселищния транспорт, екологията, недостатъчно развит туризъм, голяма бюрокрация, минималното внимание към земеделието и други.

Мира Радева не скри своята изненада от отговорите, получени на въпроса как се развиват Банско и Разлог в сравнение с другите български региони. 76% от анкетираните са категорични, че развитието е по-успешно, като едва 3 на сто го сочат като по-слабо. "Аз съм смаяна от тези отговори, защото хората са добили едно изключително високо самочувствие, именно поради развитието на туризма", подчерта тя.

Проучването показва, че 55% от запитаните напълно одобряват развитието на туризма в тези общини, а едва 1% не го одобряват. 11% сочат, че са спечелили много от туристическото развитие през последните 10 години, 44% са отбелязали, че по-скоро са спечелили, а 1% казват, че са загубили много.

Според Радева трябва да има интензивен дебат относно това как трябва да се развива туризмът, защото това показва, че обществото ни е живо и будно, и следи с напрежение случващото се.

Почти наравно са хората, които са посочили, че преди 10 години са живеели по-добре и тези, които одобряват повече сегашното си положение, съответно 36 на 31%. Като положителни промени за същия период 29% отбелязват стандарта на живот; 5% са си намерили работа. На 26% от участниците обаче няма подобрение в живота от 2002 година насам.

В заключение Мира Радева коментира, че трябва да има балансирани инвестиции в туризма, така че да не се нарушава екологичното и социално равновесие. Тя е категорична, че в социален аспект населението е спечелило много от вложенията в туристическия бранш.