Президентът на Венецуела Уго Чавес почина след дълга битка с рака, предаде АФП. Новината беше съобщена в нарочна телевизионна емисия от  вицепрезидента Николас Мадуро. В края на миналата година самият Чавес го посочи за свой приемник на поста.

„Получихме най-тежката и трагична информация, че коменданте президент Уго Чавес почина днес (вторник) в 16:25 часа ( 17:25 Гринуич)", каза Мадуро в емоционално обръщение на към венецуелците.

Външният министър на Венецуела Елиас Хауа заяви по телевизията късно вчера, че погребението на Чавес ще се проведе в петък.

Чавес остави трайна следа в историята, признаха световни лидери

Още...

Междувременно военният министър на Венецуела Адмирал Диего Молеро призова по националната телевизия за „единство, спокойствие и разбирателство" сред венецуелците и обеща военните да останат лоялни към конституцията.

Във Венецуела ще гласуват за нов президент в близките 30 дни. Дотогава на власт временно ще е вицепрезидентът Николас Мадуро, който беше лично посочен от Чавес за негов наследник.

В страната е обявен седем дневен траур.

Часове преди да издъхне беше съобщено, че здравето на Чавес се е влошило вследствие на поредната респираторна инфекция.

По-рано през деня стана ясно, че проблемите с дишането на Чавес са се влошили и страда от нова, тежка респираторна инфекция.

Веднага след новината за смъртта на Чавес армията и полицията започнаха да заемат стратегически места, за да гарантират реда в столицата.

В дълга реч Мадуро обвини за състоянието на Чавес САЩ и съобщи, че Венецуела експулсира военновъздушния аташе на САЩ Дейвид Дел Монако, обвинен, че е "заговорничил във венецуелските въоръжени сили".

САЩ отхвърлиха обвиненията на Венецуела и съобщиха, че от Каракас е изгонен още един сътрудник на Дел Монако.

Уго Чавес е роден през 1954 г. През 1974 г. завършва Венецуелската военна академия. На политическата сцена изпъква след като оглавява неуспешно войнишко въстание в началото на февруари 1992 г. срещу президента Карлос Андре Перес, в което са убити стотици венецуелци. Той беше президент на Венецуела от 1999 г.

Чавес печели президентските избори на 6 декември 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2 %), с платформа насочена срещу корупцията и бедността и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.
С избирането на Чавес започват стремителни социални и икономически промени във Венецуела. Традиционно белокожите групи са държали икономическата и политическата власт над този богат на нефт регион. Всичките пет телевизионни мрежи и повечето главни вестници са срещу него, но за едно малцинство от медиите се счита, че го поддържат. Чавес обвинява опозиционната медия, че се подчинява на интереси, които са срещу него, докато медиите го винят, че заплашва журналистите с изказванията си и праща банди да прилагат физическо насилие срещу тях. Венецуелското бизнесобщество представено от Венецуелската федерция на търговски камари (Fedecámaras) застава срещу Чавес и неговата политика и най-голямата работническа федерация се присъединява към тях.

Скоро след като идва на власт на 2 февруари 1999 Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми; първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно събрание различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.