Все още има значителни различия в позициите на Украйна и Русия, докато лидерите на двете държави се подготвят за решаващи преговори за прекратяване на конфликта в Донбас, съобщава АП.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, които ще посредничат на днешните разговори в беларуската столица Минск, се надяват да бъде постигнато мирно споразумение, базиращо се основно на сключеното през септември примирие между Киев и проруските сепаратисти.

Проблемните точки в разговорите са: къде ще преминава демаркационната линия; изтеглянето на войниците и оръжието от фронтовата линия; кой контролира границата; аспирациите на Украйна да се присъедини към НАТО; въпросът за автономията на Донбас и въпросът за изпращането на миротворци.

По първата точка Украйна смята, че евентуално ново споразумение за прекратяване на огъня трябва да уважава разделителната линия, която беше съгласувано между враждуващите страни през септември 2014 година. Обаче Русия иска демаркационната линия да бъде поставена така, че да включва последните териториални придобивки на сепаратистите.

Докато в споразумението от септември се казва, че всяка от враждуващите страни трябва да изтегли артилерията си на 15 километра от фронта, френският президент Франсоа Оланд обяви, че новият план включва 50 до 70-километрова демилитаризирана зона.

По втората точка основното искане на Украйна е Русия да изтегли войниците и оръжието си от страната. Москва отхвърля обвиненията, че има свои части в Украйна и твърди, че в Украйна има само доброволци.

По отношение на границата Киев настоява да му се върне пълният контрол над границата с Русия и сепаратистите да предадат превзетите гранични пунктове. Също така настоява Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да наблюдава границата и да сигнализира при преминаването на руски войници и оръжие.

Москва позволява на организацията да наблюдава два гранични пункта, но подчертава, че ОССЕ трябва да разговаря със сепаратистите, за да получи разрешение за мониторинг на останалите райони от границата. Днес руският външен министър Сергей Лавров обяви, че граничният контрол ще бъде възстановен напълно, след като Украйна даде широка автономия на източните райони, гарантира амнистия и прекрати икономическата блокада над Донбас.

Руският президент е против присъединяването на Украйна към НАТО и иска гаранции от Запада, че това няма да стане. Според Алианса Киев има суверенното право да решава сам бъдещето си. Миналият месец украинският парламент отмени статута на необвързана държава.

Предпоследният казус е свързан с по-голяма автономия за окупираните от сепаратистите райони.

Москва настоява украинското правителство да одобри широка автономия за източните региони, което би позволило на Русия да запази влиянието си в съседната държава и евентуално да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО.

Миналата година Порошенко подписа закон, позволяващ широки права за регионите, но те бяха отхвърлени от сепаратистите.

Последната спорна точка се отнася до разполагането на миротворци. Русия говори за евентуално разполагане на международен мироопазващ контингент, който да следи за спазването на примирието, докато Украйна е предпазлива по отношение на идеята. Москва иска в контингента да има войници от Казахстан, Беларус и Азербайджан, но Киев е против.