88 % от родителите на деца със специални образователни потребности твърдят, че подкрепата от училището е единствената, която получават извън семейството. Това сочат резултатите от национално проучване, проведено по поръчка на Центъра за приобщаващо образование, цитирано от БНР.

Над 70 % от българските учители пък твърдят, че се нуждаят от методическа подкрепа, за да могат да развият потенциала на всяко дете в класната стая.

Според данните от проучването 43 % от анкетираните са съгласни детето им да се обучава заедно с дете със специални образователни потребности. Същият е процентът и на колебаещите се. 14 % са против. 22 % от родителите изразяват опасението си, че децата със специални образователни потребности биха свалили нивото на класа. 11 % пък се страхуват, че и тяхното дете би могло да придобие подобни затруднения вследствие на общуването с другите.

Изпълнителният директор на Центъра за приобщаващо образование Ива Бонева посочи, че разбирането, откровеността към различните се повишава, но като че ли няма обяснителен модел какво значи да си различен. Именно това поражда страхове и понякога нежелание детето да учи в класна стая.

По думите на Бонева няма яснота колко точно са децата със специални образователни потребности. Тя обясни, че има яснота само за една малка част, за тези, които са минали ЕКПО комисия и са на ресурсно подпомагане. По-голяма част от тях оставали неразпознати и неподкрепени и по-скоро минават в училище с етикета „миризливи", „лоши", „глезени" или „глупави". „Остават неразпознати техните обучителни затруднения, така че ние не знаем колко са те. Не е правено такова проучване в България", подчерта Ива Бонева.

„Такова дете е обречено на тормоз или то самото става такова, което тормози, защото е по-добре да си лош, отколкото да си глупав, това всички го знаем. А те си избират някаква такава стратегия на поведение, която да им помогне да се справят с живота и с времето, прекарано в училище. При всички случаи те не развиват потенциала, това е със сигурност", смята още експертът.

Липсата на адаптирани материали, недостатъчните възможности за извънкласни занимания, липса на подкрепа от специалисти и ресурсни учители и недостиг на подготвени кадри са основните проблеми, които родителите на деца със специални потребности идентифицират.

Ива Бонева коментира, че самите учители също са неподкрепени. По думите й те също имат нужда да знаят какво трябва да правят с едно дете, което има по-различни потребности или по-различно поведение.

„В момента законодателството не е лошо, то казва, че всички деца трябва да бъдат в обща класна стая, но не казва как трябва да това стане и това не се учи в университета, обясни Ива Бонева. Тя съобщи, че Центърът за приобщаващо образование е разработил проект „Едно училище за всички".