EXIT - истинско приключение

И тази година фестивалът представи изключителна разнообразна програма, съчетаваща най-различни музикални стилове.

Програмата тази година включваше имена като Beastie Boys, Basement Jaxx, Groove Armada, Ms. Lauryn Hill, Robert Plant, Snoop Dogg, Wu-Tang Clan и още много други, като общата бройка на участващите артисти надвишаваше 400.

Организираната екскурзия от България трябваше да потегли в 23:00 на 11 юли.

Половин час по-рано в района на Централна гара в София вече обикалят хора, нарамили спални чували и палатки.

Малко след 23:00 се появяват четири автобуса и започва леко хаотично настаняване на записаните за екскурзията.

Около 00:15 автобусите най-сетне потеглят. В тях пътуват около 200 човека. Поне още толкова са с коли, не е ясно и колко са избрали варианта с влак.

Не са минали и пет минути и шофьорът е запитан дали могат да се пускат дискове. След отрицателния му отговор един колега с надежда го пита дали няма адапторна касетка, с която да вържат дискмен. Няма и касетка.

Е, става ясно, че всеки ще трябва да се оправя персонално с музикалния фон.

След умерено закъснение на българската граница, на сръбската попадаме на леко заядлив сърбин, който си придава важност пред нашия шофьор.

„Я го питай кога ще влязат в Европейския съюз", се чува възглас от средата на автобуса.

Отговорът на въпроса не е лесен, но сърбите и така си се оправят добре, така че май не са много примрели да стана част от европейското семейство.

Малко след 03:00 вече пътуваме към Белград. Без излишния премеждия около 09:00 местно време пристигаме в Нови Сад и чакаме от организаторите от българската страна информация как да се вземат билетите за феста и къмпинга.

Насочваме се към недостроена сграда, която играе ролята на рецепция. В помещението цари невероятна суматоха, не е ясно как върви редът, препращат те от опашка на опашка... поне не е като да не ни е познато.

След доста изхабени нерви към 13:00 получаваме по една гривна, която се явява вход за къмпинга. Скоро разбираме, че няма да сме в основния, а в друг, който се намира в близост.

Разстоянието между двата къмпинга се взима за 10 минути, като всеки има своите предимства. Първият е огромен, в него има доста дървета, но като цяло прилича на бежански лагер.

Нашият е разположен на доста по-малко пространство, не е толкова населен, но пък в него не можеше да се намери никаква сянка, което се оказа доста сериозен проблем.

Срещат се хора от всякакви националности - австралийци, американци, македонци, шотландци и др., като след сърбите преобладаващи бяха англичаните. Според някои информации броят им е надвишавал 10 хиляди.

Така или иначе те наистина бяха навсякъде, като постоянно разпитваха за трева и хапчета.

Разполагаме си палатките и с няколко колеги решаваме малко по-рано да се насочим към крепостта, за да се запознаем с района.

Скоро осъзнаваме, че лагерът ни се намира доста далеч от мястото на провеждане на фестивала и са нужни около 40 минути ходеше пеш без излишно размотаване.

По пътя през 5 метра срещаме „търговци", които седят зад легени, пълни с лед, и продават бира, вода, безалкохолни, а на една масичка дори правеха коктейли. Разбира се, всички цени са със сериозна надценка.

Самият фестивал EXIT се провежда в историческата Петроварденска крепост, която е разположена високо на бреговете на река Дунав и предлага изключителен изглед към Нови Сад.

Местността, на която е разположена древната крепост, бива окупирана и унищожена от римляните. През 17 век Австро-Унгарската империя възстановява крепостта, противопоставяйки се на турските нападения.

Влизаме безпроблемно в Петроварденската крепост и започваме постепенно да се ориентираме в огромния лабиринт от улички, крепостни бастиони и тунели, който не се обикаля никак бързо.

На разположение има около близо 20 сцени, всяка от които предлага различен стил музика. Има дори кино.

С няколко колеги стигаме и до пресцентъра, но странно защо не сме допуснати под претекст, че го нямало отговорникът на групата ни.

Странно... на следващия ден се запознавам с две колежки от San Francisco Magazine, които не се срещнали никакви проблеми с влизането там.

Не успяваме да обиколим цялата крепост, защото иначе ще изпуснем първия изпълнител на главната сцена - Tanya Stephens. Талантливата реге изпълнителка се появява във видимо добро настроение, а пространството пред нея постепенно започва да се сгъстява.

Следват Robert Plant & The Stange Sensations. Страхотният вокалист на легендарните Led Zeppelin е в чудесна форма. В началото Плант пее сякаш леко небрежно, като с всяка измината песен отпуска все повече и повече невероятния си глас.

Последните изпълнения на бандата му са истинска наслада за всеки рок фен. А и не само. Робърт Плант доказва за пореден път, че наистина е впечатляващ певец и годините не му пречат.

След него идва редът на хедлайнерите на вечерта - The Prodigy. Най-посетеният концерт по време на целия фестивал, зверско изпълнение и добър сетлист, комбиниращ както старите хитове, така и някои по-нови парчета.

Агресивният рейв на групата подлуди тълпата и всичко около главната сцена се превърна в бойно поле.

The Prodigy направиха страхотно шоу - едно от най-добрите по време на целия EXIT.

Веднага след края на тяхното изпълнение първият ден на EXIT бе отбелязан с впечатляваща заря.

Решавам да видя какво е положението на т. нар. Explosive Stage. Не съжалявам никак - шведските техничари Meshuggah са превзели сцената и звучат точно толкова безпогрешно и безкомпромисно както в студийните си записи.

Специфичният за тях китарен саунд, неравноделният ритъм, страхотният синхрон между музикантите - всичко това превърна тяхното изпълнение в едно от най-добрите на „тежката" сцена.

Умората обаче си казва думата и след последните акорди на шведите започвам бавничко да се придвижвам към къмпинга.

По пътя освен обичайните въпроси на англичаните за трева и разни хапове, двама младежи /явно от Острова/ ме разпитват с жив интерес къде пребъркват полицаите, за да знаят как да си разположат „провизиите".

Пристигам успешно и точно се увивам в спалния чувал, когато няколко човека насочват фенери към палатката ми и ме подканват да изляза. Полицаи. Питат ме дали имам в себе си нещо нелегално. Явно недоволен от отговора единият от тях решава да претърси цялата палатка заедно с багажа.

Докато се рови из нещата ми, някой от останалите изстрелва абсурдното „Какво правиш тук толкова рано /03:00/, а не си в крепостта?!".

След като не намират нищо нередно, полицаите ми пожелават лека вечер. Тяхната „лека вечер" обаче ми струва около 20 минути за въдворяване на ред след неоправданата им проверка.

Продължение...