Годишният обем на незаконната сеч достига 2,4 млн. куб. м (1/4 от общия добив 6,9 млн. куб. м към 2012 г.). WWF представи анализ на незаконния дърводобив в България за периода 2006-2013 г. Експертите са отчели ограничаване на добре познатата бракониерска и циганска сеч. Въпреки това се оказва, че случаите на незаконна сеч не достигат до статистиките и контролните институции, защото биват скрити под първите документи, които се изготвят за нея.

Експертът на програма „Гори" на WWF инж. Александър Дунчев посочи проблемните райони, сред които попадат Стара планина, районът на Югоизточна България, Средна гора, както и подножието на Рила и Пирин.

Една от предпоставките за незаконния дърводобив е смесването на контролни и стопански функции на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). От нея произтича и втората, а именно политическият и корупционен натиск, където ще трябва да бъдат концентрирани обществените и държавните усилия. Дунчев подчерта, че трябва да се изчистят и различни несъвършенства в нормативната уредба по планиране, ползване и контрол в горите. Ниска е и събираемостта на наказателните постановления, тъй като често пъти нарушителите нямат имущество, върху което държавата да наложи санкция.

Най-честото нарушение, което експертите отчитат, е свързано с незаконния транспорт на дървесина. С един превозен билет камионът първо товари незаконната дървесина, извозва я до най-близкото село, а чак накрая на деня товари официалното количество.

С наближаването на зимния сезон е актуална и позната схема с дърва за огрев, където всъщност са най-големите злоупотреби. Между 20 % и 40 % от добива се губи именно при осъществяването на тази схема.

Оказва се, нарушителите намират и други вратички, за да осъществяват користните си намерения - чрез занижаване на запасите и обемите спрямо реалните, субективни измервания и манипулация при окачествяването на дървесината.

От WWF препоръчват да се подобри контролът при експедициите и транспорта на добитата дървесина (контролни пластини на трупите, превозна документация и др.) Разплащането на добива и продажбата на дърва за огрев пък и технологична дървесина да се извършва в една и съща мерна единица, е друго предложение.

Нужни са и законодателни мерки, като Дунчев посочи отделяне на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) като независима контролна институция. Трябва да се повиши  наказателната ефективност, като добър пример в това отношение е съседна Сърбия. Там нарушителите отиват в затвора, докато не заплатят за кражбата.

От своя страна шефът на Изпълнителната агенция по горите Тони Кръстев обяви, че около 40 % от държавните гори ще бъдат сертифицирани до края на годината. По думите му, мерките, които WWF предлага, се препокриват почти на 100 % с мерките, които Агенцията по горите е начертала.

Въпреки това обаче според Кръстев е трудно да се изчисли реалният обем незаконно добита дървесина, но е силно преувеличена цифрата от 2,4 млн. куб.м. Отсеченото без позволитени и марка е вероятно над 100 хил. кубика годишно, добави той.

Кръстев още веднъж припомни и предприетите вече мерки за по-ефективно управление в горите. До края на годината ще бъдат сертифицирани 40 % от българските гори, което също трябва да доведе до намаляване на нарушенията в горския сектор.

Проблем на горското стопанство в последните години е, че голяма част от заетите гори намалява и нашите гори остават все по-доминирани от млади и средно възрастни насаждения, констатира зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. По думите му този недостатък има сериозно икономическо и социално обяснение.

Чрез незаконния добив на дървесина, сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от над 100 млн. лева годишно, става ясно още от доклада на WWF.