В момента БНТ не може еднолично да свали новините на турски език.

Това заяви директорът на Националната телевизия Уляна Пръмова в дискусия на тема присъствието на новините на турски език в национален ефир.

Тя уточни, че в момента няма аргументи и мотиви, които могат да послужат за промяна на програмната лицензия на телевизията.

Пръмова информира, че въпросът за присъствието на турските новини в национален ефир е бил повдигнат преди месец пред СЕМ.
От там обаче категорично са заявили, че те (турските новини, б.р.) не са в нарушение на Закона за радиото и телевизията.

Ние казахме, че има проблем и напрежение по въпроса, изтъкна Пръмова и добави - но до дискусия не се стигна, защото те бяха категорични, че новините не са в противоречие със закона.

Шефката на БНТ разясни, че Законът за радио и телевизия е приет през 1998. След това с указ на президента той е върнат за преразглеждане.
Така през 99-а година в него е залегнала клауза, че трябва да присъстват предавания на майчин език в национален ефир.

Отбелязано е още, че хората, чийто майчин език не е български, имат право на предавания на родния им език в национален ефир. Това влиза в програмната индивидуална лицензия на БНТ от 2001-а година, по която телевизията работи и в момента.

Ако днес поискаме промяна в програмната лицензия, как според вас това ще стане, попита Пръмова.
Във връзка със започналата подписка срещу новините на турски език в национален ефир тя отговори - една подписка не е достатъчна и не решава нищо.

По думите на Пръмова със същата логика може да бъде направена подписка, например срещу предаванията за ромите, които се излъчват по БНТ, или някои други, защото не се харесват на определена група хора.

Нито една телевизия не променя програмната си лицензия заради подписка, категорична беше директорката на БНТ.
Тя добави, че макар и в момента въпросните новини да се гледат от едва 50-60 хил. души у нас, ако те бъдат свалени от ефир, това категорично ще е в нарушение на закона.

Вариантът те да влязат в регионална програма на БНТ също не е удачен, защото от една страна ще бъдат достъпни само за хората в конкретния регион, а от друга е ясно, че няма да обхванат тематика от национален обхват поради районната си обвързаност.

За мен въпросът може да бъде решен само при програмното развитие на телевизията и бъдещата цифровизация, подчерта Пръмова.
Всяко едно механично действие би имало негативен ефект и най-малкото не би било европейско, отбеляза тя.

Пръмова допълни, че промяна в програмната лицензия може да се направи само по искане на управителния съвет на телевизята и то при наличие на мотиви, които не са в нарушение на ЗРТ.

Шефката на БНТ изрази и личното си мнение за новините на турски език в национален ефир.

През 2009-а година ние сме много по-нетолерантни, отколкото преди 10 години, нетолерантни към различните и в крайна сметка към самите себе си, коментира тя.

Пръмова обаче беше категорична - Аз не защитавам новините на турски език, нито съм против тях.

Говоря обаче в контекста на Закона и общоевропейските конвенции, които са залегнали в Закона за радиото и телевизията, посочи тя.

Директорът на БНТ съобщи още, че телевизията е започнала национално обществено допитване относно програмната схема на телевизията.
Тя подчерта, че то не е конкретно за новините на турски език, но този въпрос присъства в него.

По думите й това проучване е различно от инициираното преди дни от премиера Бойко Борисов.

Запитана дали ако резултатите от него покажат ясно, че обществото не иска излъчване на новини на турски по БНТ и в такъв случай телевизията ще ги свали лиот ефир, Пръмова отговори:

Ако проучването покаже това, ние не само хипотетично ще можем да говорим за тяхното сваляне. Към момента обаче това ще бъде в нарушение на закона, подчерта още тя.

Според нея, дори ако новините на турски бъдат премахнати от национален ефир, те ще трябва да бъдат заменени с други предавания отново на турски, които са насочени към това малцинство, за да няма налице нарушения на закона.

Не ми се мисли след 20 години, когато ние според социологическите изследвания ще бъдем малцинство, ще трябва ли тогава да се питаме дали да има новини на български, посочи тя и допълни - „всяка нетолерантност се връща".

Директорката на БНТ посочи, че в много други европейски страни присъстват предавания на езика на малцинствата в конкретните държави.

Тя даде за пример германската националната телевизия, в която от 1964 присъства предаване на турски език. Дори Турция пусна новини на кюрдски, отбеляза Пръмова.

По време на дискусията остра позиция зае Данчо Хаджиев от телевизия СКАТ. Той беше категоричен, че управителният съвет на медията трябва да се събере и да вземе решение за премахването на новините на турски.

По думите му те „илюстрират турската инвазия, подпикаване на територия, а София се е превърнала в големия турски анклав".