Данък „вредни храни" може да има неблагоприятен ефект. Заради него хората може да се насочат към по-евтините варианти на даден продукт. За този риск предупреди Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители", цитиран от Дарик.

Той даде за пример с енергийните напитки, чиято цена на пазара варира от 80 стотинки до 2.50 за бройка. Те щели да поскъпнат с 50 стотинки. Николов обясни, че ако се приеме, че по-евтините сега са с по-лоши качествени показатели, съществува огромна вероятност хората, които досега са си купували за 2.50 лева, да минат на най-евтините.

Богомил Николов допусна и друг вариант - производителите да започнат да слагат още повече заместители и по-вредни съставки, за да могат да задържат максимално ниска цената спрямо търсенето.

Асоциация „Активни потребители" подкрепя идеята за данъка в частта, в която той ще обхване имитиращи продукти като сиренето от растителни масла. Това обаче не било в унисон с изтъкнатите аргументи за налога.

„Това е вредна храна, а не фактор на наднормено тегло. Тя просто трябва да бъде забранена, но да кажем, че това е метод, който може да промени нещата", коментира Богомил Николов.

Икономистът Красен Станчев видя аморалност в замисъла на закона. Той обясни, че според закона, за да има повече пари за превенция, за профилактика, за спорт, хората трябва да ядат повече вредни храни. В общи линии това означавало, че колкото по-болни са хората, толкова повече пари щяло да има.

4 кг на човек годишно било средното потребление на енергийни напитки у нас. В Австрия и Обединеното кралство например са съответно 47 и 40 кг средно на човек, отчете икономистът.