Има огромен риск от загуба на средства по европейските оперативни програми, предупреди за проеден път вицепремиерът по управление на средствата от ЕС и икономическата политика Томислав Дончев пред Дарик. Той обясни, че целта за годината е била да бъдат платени около 400 млн. евро и част от тях ще бъдат загубени.

„Прежалени пари няма", но ако преди битката е била да няма загубени средства, сега тя е тези средства да са по-малко, коментира той. Вицепремиерът отказа да каже каква ще е загубата.

Свикнали сме с мисълта, че загубени средства ще има, въпросът е да бъдат по-малко, допълни той.

„Ако коментираме оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони числото е буквално ужасяващо", каза Дончев. Той отказа да назове число, защото това би било сигнал към администрациите, че той е свикнал с подобна мисъл и би ги демотивирало.

Програмният период 2007-2013 приключва до края на 2015 година. Реално плащанията ще бъдат допустими до края на следващата година. Всяка година има така наречената годишна цел - обем средства, които трябва да бъдат платени. Ако държавата е платила по-малко отколкото е посочила, разликата между това, което е платила, и целта се отписва или това е така наречената автоматична загуба на средства, обясни Дончев. За по-малко от 30 работни дни не може да бъде компенсирана цяла година, категоричен е той.

До момента платените и възстановени средства от Европейската комисия са малко под 4 млрд. евро, от които през последната година са платени малко под 1 млрд. евро без Програмата за развитие на селските райони.

Той прогнозира, че тази година брутният вътрешен продукт на страната ни ще възлезе на 81 млрд. лева. У нас държавата разпределя под 40 на сто от БВП, в страните със Скандинавието например, където държавата управлява над 60 на сто от БВП.

В добра година европейските пари са не повече от 10 на сто от публичните разходи, обясни Дончев.

По повод социалното фокусиране върху европейските средства той обясни, че евросредствата са огромна част от парите за публични инвестиции особено за публична инфраструктура - вероятно около две трети инфраструктурните подобрения, ново строителство в България се правят с европейски средства. Освен това фокусирането Дончев отдава на „стари травми" от отминали години - да не ни отнемат нещо, на което имаме право заради наши грешки. Според Дончев това са и пари, с които трябва да бъдем много предпазливи, защото те са мерила доколко сме се превърнали в европейци.

Дончев сподели, че от години е разтревожен от различното третиране на парите от българския бюджет и на европейските пари. „От години говоря за нещо, което за съжаление се случва твърде бавно - ефектът на заразата в добрия смисъл, тоест тези по-високи стандарти, които имаме при управлението на европейските пари да се прехвърлят или да заразяват управлението на държавните пари. Това се случва, но с темпове, много по-бавни от желаното", каза Дончев.

Въпреки очертаната мрачна картина обаче, вицепремиерът подчерта, че няма загубени европейски пари за медицинско оборудване, както беше разгласено от служебния кабинет „Близнашки".

Той посочи, че за усвояването на свободните 100 млн. лв. по ОП „Регионално развитие" до края на тази година е имало различни варианти и един от тях е бил за купуване на оборудване за лечение на онкоболни. Процедурата за това обаче изисква провеждане на обществена поръчка и времето до края на 2014 г. няма да бъде достатъчно, уточни Дончев.

„Става дума за разговори, водени по време на служебното правителство - средства, свободни от други сфери, да бъдат прехвърлени към здравеопазване, ако има възможност те да бъдат платени до края на годината", обясни вицепремиерът.

На въпрос дали предимството на здравеопазването е, че производителят на даден медицински апарат е уникален и може да се пристъпи към покупка без търг, Дончев каза, че е разглеждана подобна възможност. „Ние я анализирахме още веднъж. За мен рискът от купуване на оборудване без надлежно следване на процедура по реда на закона за обществените поръчки и конкурентната процедура е високо рисково и има голяма опасност при купуване на оборудване, дори някой да претендира, че е уникално, ако това се прави без процедура, да се наложи да върнем парите", каза Дончев.

Купуването на медицинска апаратура е била една от опциите за усвояване на сводния ресурс, но не единствената.

За законопроекта за отмяна на цесиите в КТБ, Томислав Дончев посочи, че за него е разбираем рефлексът на държавата, когато с публично финансиране се обезпечават гарантираните влогове. Така държавата си гарантира възможността да получи част от финансирането обратно, защото е в интерес на данъкоплатците, добави той. За избора на нов управител на БНБ, вицепремиерът каза, че това трябва да бъде човек, познат в банковите среди и тук, и в Европа. С уговорката, че няма никого предвид, Дончев посочи, че той трябва да има и опит навън.