Най-късно от 1 януари 2016 г. работа ще почне нов антикорупционен орган, който ще се бори с корупцията по високите етажи на властта.
Той ще обединява структурите на БОРКОР, Сметната палата, Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Вицепремиерът Меглена Кунева, редом с правосъдния министър Христо Иванов, представиха в Министерския съвет антикорупционната ни стратегия за периода 2015-2020 г., която очертава рамката на новото звено.
Общо 6 приоритета се съдържат в стратегията, която пък предлага и 33 мерки по тях.

Припомняме обаче, по-рано днес другият вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова изрази сериозния си скептицизъм по отношение на този нов орган, като намекна, че от него не могат да се очакват някакви резултати.

Звеното по думите на Кунева ще следи стриктно общо 7 670 души от висшия ешелон - по данни на Сметната палата. Те ще бъдат подлагани на реални проверки на декларациите за имущество и конфликт на интереси, ще се прави анализ на оценката на риска от корупция, като ще се разработят и стандарти за почтеност.
Всеки, който влиза в новото звено и в ръководството му, ще минава ежедневни проверки за почтеност, обяви Кунева.

Тя заяви подкрепата си за въвеждане на санкции с реален възпиращ ефект, за повече правомощия на инспекторатите и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Нормативно ще се уредят задължения за разглеждане на анонимни сигнали, които съдържат данни за корупция.

Имаме сериозен проблем с корупцията, липсва напредък в борбата с нея на всички нива, оплака се вицепремиерът. Според Кунева стратегията не предлага изчерпателен каталог от мерки, а има фокус върху ключови мерки с по-решителен антикорупционен ефект.
Топ задача е борбата с корупцията по високите етажи, реформа на институционалната рамка и детайлен механизъм за отчетност, мониторинг и оценка, включително независима външна оценка - всяка година за максимална прозрачност, очерта идеите Кунева.

Стратегията предвижда противодействие на политическата корупция с акцент върху изборната корупция, тази в МВР и органите на съдебната власт и освобождаване на гражданите от „дребната" корупция.

Не тръгваме по пътя на създаване на независима нова прокурорска институция, правим избор да разчитаме на конвенционалната прокуратура. Това не е политически привлекателен избор, но е такъв да накараме институциите да работят, включи се по темата и правосъдният министър Христо Иванов. По думите му новото звено ще се заеме с „хигиенизация на главата на рибата".

Законите, нужни за прилагане на стратегията, ще са готови в края на месеца, предвижда кабинетът. Финансовите разчети обаче още не са готови. От септември тази година се очаква да почнат обученията на служителите, за да може от следващата финансова година звеното да заработи.

Тази стратегия няма да доведе до бързо приемане в Шенген, което заслужаваме. Тя трябва да се провежда години наред, за да имаме стабилни резултати, докато Шенген ни е необходим сега, разясни Кунева ефектите на стратегията в извъннационален мащаб.
Тя обаче сподели, че с Румъния се надяваме скоро да имаме поне една или две сини граници, които да са по шенгенските правила.

В дебатите се включи и омбудсманът Константин Пенчев, който отправи сериозно предупреждение към Кунева и Иванов. Не е важна тежестта на наказанието, важно е то да бъде неизбежно.
Не искам да чувам в България да се измерва ефективността на реформата с броя на влезлите в затвора, били те и политици, настоя Пенчев. За него това е несериозно, тъй като така се е мерила успеваемостта на буржоазната революция.
Ние сме правова държава. Бъдете хладни, разумни - ако се усъмня, че тези нови закони нарушават човешките права, ще вляза в правомощията си, закани се той.