Преди да се предприемат законови промени трябва да се оцени въздействието, което те ще имат върху върху икономическата стабилност и ефективността на работата на НЗОК. За това призовава управителя на Здравната каса д-р Румяна Тодорова. Тя е изготвила подробен анализ анализ на дейността на фонда, който е изпратила до до председателя на Народното събрание - Цецка Цачева, до министър - председателя на Република България - Бойко Борисов, както и до министъра на здравеопазването - д-р Петър Москов.

В документа са посочени факторите, които влияят върху цялостното функциониране и работа на НЗОК.

Първият извод от анализа е, че е необходимо преразглеждане на цялата нормативна база- всички закони, които рефлектират върху българското здравеопазване, неговото финансиране, организацията на работата в лечебните заведения, техния статут, достъпа до лични данни и обществена информация, социални дейности, работата на съсловните организации и т.н., както и подзаконовите разпоредби, с цел уеднаквяване и адаптиране на текстовете за да се избегне противоречието, което съществува в някои от тях в момента, както и да се избегне възможността за тълкуването им.

Тодорова препоръчва още анализ, изводи и вземане на управленски решения относно начина на финансиране на здравеопазната система- НЗОК единствен източник на финансиране или разработване на варианти за допълнително или надграждащо осигуряване, като източник за финансиране.

Трябва да се направи и преоценка на ролята на държавата в организацията на здравеопазването, се казва още в доклада.

Всяко решение, което се отнася до въвеждане или изключване на дейност, услуга или стока, която се заплаща от бюджета на НЗОК трябва да бъде съобразена с реалните възможности на бюджета на НЗОК и спазването на законодателството на страната.

Всяко предложение, което постъпва от различни групи от населението, организации  трябва да бъде внимателно преценявано съвместно от експертите на НЗОК и МЗ, смята още управителят на ведомството.

Тодорова е категорична, че всяка промяна на нормативната уредба, която касае дейността и стабилността на НЗОК трябва да бъде придружена с анализ на въздействието, който включва медицинската ефективност и целесъобразност, и съответно икономическото въздействие и ефективност, както и рисковете пред бюджета на НЗОК.

Всяко предложение от националните консултанти, постъпило в НЗОК, трябва да съдържа елементите на анализ на медицинска целесъобразност и икономическа ефективност, препоръчва още тя.

Необходимо е да се обмисли създаването на специализиран независим орган, който да оценява новите медицински технологии и съответните предложения за включването им в основните пакети на дейностите с цел повишаване прозрачността на вземаните решения и избягване на съмнения относно субективизъм.

Необходимо е създаването и въвеждането на система за оценка на въздействието и риска при въвеждането на нови дейности, услуги и стоки, както и нормативни промени, които биха повлияли върху бюджета на НЗОК. В това направление вече има направени стъпки от страна на НЗОК, информира Румяна Тодорова.

Необходима е цялостна концепция по отношение на информационната система за взаимодействието на отделните подсистеми, като се предвиди и тяхното развитие и взаимодействие в рамките на НЗОК. За подобряване на информационната архитектура на НЗОК е необходимо системите и тяхното разпределение да се разглеждат като едно цяло, а не частично.

В последните години няма изработена ясна и единна политика в областта на човешките ресурси в НЗОК. Разделянето на персонала на лица по трудови и служебни правоотношения, различните форми на конкурси и наемане, както и на заплащане, липсата на форми за квалификация и преквалификация води до демотивиране и текучество. Необходимо е да се разработи и приеме ясна и дългосрочна политика по отношение на човешките ресурси, включваща всички възможни подходи за мотивиране и растеж на място на наетите лица. Обвързване на числеността на персонала с възможностите на информационните технологии, препоръчва на следващо място шефката на НЗОК.

Според нея е необходимо разработване на цялостна концепция и политика в областта на контрола върху дейността на НЗОК, договорните партньори, качеството на предоставяните медицински услуги, както и разработването на специфична политика за борба с измамите и злоупотребите. Преосмисляне на ефективността на последващия контрол и въвеждане на информационните технологии в тази област.

Тодорова смята още, че е необходимо и създаване на аналитично звено към ЦУ на НЗОК, което посредством възможностите на информационните технологии и огромната база от данни в електронните масиви на НЗОК, да извършва непрекъснат анализ на дейността като следи за всички „изкривявания" в системата и подава сигнали към РЗОК за осъществяване на контролна дейност върху договорните партньори, а също и да оказва контрол върху собствените структури и да информира заинтересованите структури и обществото за всички нередности и изкривявания, които се наблюдават.

Междувременно стана ясно, че около 3,2 млрд. лв. ще поиска Здравната каса за следващата година. Средствата са с 400 млн. повече от предвидените в тазгодишния бюджет на институцията. Това стана ясно по време на заседание на Надзорния съвет на касата, съобщи Дарик.

Преди седмица здравният министър д-р Петър Москов увери, че парите на касата за 2015-а няма да бъдат под размера на средствата за тази година в актуализирания си вид. Бюджетът на здравноосигурителната институция бе актуализиран два пъти тази година, като общата стойност на допълнителните средства достигна 325 млн. лв.