„Знам това. И ще го докажа!"

Това заявява Роберто Савиано - осъден на смърт от Камората.

Роден в Неапол, младият автор още на 14-годишна възраст става свидетел на убийство, а баща му е пребит, защото е спасил живота на ранено момче, набелязано от Камората за екзекуция.

Известна сред запознатите като Системата, Камората диктува правилата на висшата мода, разпределя най-големия трафик на наркотици, урежда нелегалното изхвърляне на токсични отпадъци на незаконни сметища и извършва огромни финансови измами в строителството.

Държи в смъртоносната си хватка градовете и селата в околностите на неаполското крайбрежие - в резултат областта е с най-високо ниво на убийства в Европа, а раковите заболявания в последните години отбелязват обезпокоителен скок.

В същото време годишният оборот на Камората е 30 милиарда евро.

Потресен от колосалните финансови измами и ужасите, причинени от престъпната организация, Роберто Савиано се записва в младежко сдружение за борба с Камората и през следващите 14 години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол.

За да събере информация за книгата си, авторът прави и невъзможното.

Работи като строителен работник и като асистент на китайски текстилен производител - все дейности, подчинени на Камората.

Скита по „екологично чистите" полета край Неапол, където Камората заравя незаконно токсични отпадъци.

Проучва системата за намиране на работа в чужбина с камористки препоръки и лети до Великобритания. Дори влиза в ролята на сервитьор на една камористка сватба.

Първоначалният тираж на „Гомор" е 5000 екземпляра, а реакцията на босовете от Камората е присмехулно-надменна.

За два месеца обаче книгата надхвърля 700 000 продадени екземпляра само в Италия.

Мълчанието, обгръщало дейността на Камората, е нарушено. Национални медии започват да отразяват случващото се в Неапол и близките градчета.

Следват арести и конфискации на имущество на камористи. По улиците на Неапол се организират манифестации срещу престъпната организация.

Шефовете на Камората осъждат Савиано на смърт (в книгата някои от героите от мафията са назовани с истинските им имена) и внезапно той се оказва сам.

В магазините не му продават хляб, сервитьорите отказват да го обслужат, приятелите му се отдръпват, а връстниците му престават да го поздравяват. Получава и анонимни  заплахи, че ще бъде убит.

Единствен на помощ му се притича писателят Умберто Еко. Авторът на "Името на розата" се появява по новините на националната телевизия и призовава държавниците: "Не бива да оставяме Савиано сам като магистратите Фалконе и Борселино."

Малко по-късно президентът Джорджо Наполитано лично назначава на младия писател полицейски ескорт и защита - нещо нечувано в историята на Италия.

29-годишният Савиано вече две години живее под охраната на полицията заради постоянни заплахи.

През октомври един от наскоро задържаните членове на мафията съобщи, че се подготвя убийството на Савиано.

Писателят заяви, че ще напусне Италия, за да може да живее спокойно.

По книгата „Гомор" на Роберто Савиано режисьорът Матео Гароне направи филм, който спечели втората голяма награда на фестивала в Кан и е един от претендентите за „Оскар" за чуждоезичен филм.