Почти 40 дни след смъртта на самоубилия се във Варна Пламен Горанов, последвана от множеството самозапалвания от отчаяни хора у нас, Министерство на здравеопазването организира широка дискусия във ВМА с участието на представители на здравното министерство, СЕМ и психиатри под надслов „Превенция на Суицидното поведение и ролята на медиите".

Бе направен опит да се внуши, че сензационното, подробно и широко отразяване на самоубийствата у нас в медиите води до увеличение в броя им.

Според служебния зам.-здравен министър Лидия Нейчева широкото отразяване на случаите на самоубийства има ефект на доминото. По думите й, когато медиите съобщават подробно за такива трагични действия на отчаяни хора, това повлиява сериозно на други, които от своя страна биха прибягнали към аналогични действия.

Още по-категорична във вината на медиите за нарастващите случаи на самоубийства у нас беше Ирина Георгиева от Националния център по обществено здраве и анализи, според която даването на широка гласност в медиите на случаите на самоубийства може да подтикне отчаяни хора към същото. Има връзка между това как се отразява самоубийствата и техния брой, изтъкна тя.

На присъстващите на срещата журналисти бяха раздадени и своеобразни „наръчници" със съвети как да отразяват суицидно поведение.

Сред препоръките към медиите са да не публикуват снимки или бележки на лицата, които са извършили самоубийства; да не се съобщават подробности за метода, чрез който са сложили край на живота си; да се избягва митологизираното на хората, извършили самоубийство.
(Последното трябва да бъде отправено към кабинета „Борисов", който обяви ден за траур по повод смъртта на Пламен Горанов)

Като основен упрек към медиите беше отправено обвинението, че те героизират хората, които са избрали да сложат край на живота си по подобен начин. Според Ирина Георгиева Пламен Горанов е бил обявен за герой, чиято постъпка ще бъде възприета за пример.

Като аргумент за сериозната роля на медиите беше изтъкнат и фактът, че в страни като Швейцария и Германия има сключено споразумение с журналистите да не се отразяват случаи на самоубийства. В Англия пък медиите не съобщават мястото на самоубийства. Интересен беше и примерът със Словения, когато по времето на комунизма също изобщо не са се отразявали случаи на доброволно посягане на живота.

Дискусията във ВМА обаче не се спря върху реалните проблеми, довели до серията самоубийства у нас. Не бяха разгледани и същностите причини, станали повод за тоталното отчаяние у хората, които посягат на живота си.

Към медиите беше отправен апел да избягват търсенето на сензации, когато съобщават за самоубийства, да не представят този отчаян акт като решение на проблемите, да не възхвалят лицата, които са се самоубили, както и да не пропускат сериозните физически последствия при опитите за самоубийства и тежките емоционални травми на близките на прибягналите до този акт хора.

Представителите на институциите признаха, че у нас липсва сериозна и обширна превенция на психичното здраве, а психиатърът д-р Христо Хинков, началник сектор "Психично здраве", изтъкна, че е необходим нов закон за психичното здраве.

Министерство на здравеопазването е взело спешни мерки за разрешаване на проблема със самоубийствата, увери зам.-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева.
Създадени са районни центрове и програми с цел да обучат лекари, преподаватели и социални работници как да разпознават хора със суицидно поведение, какви мерки да вземат, на кого и как да съобщят за проблема, поясни тя.

Експертите алармираха и че само за изминалата година 800 българи са се опитали да сложат край на живота си. Те изказаха и притеснения, че рязко спада възрастта на хората, които са готови на този отчаян акт.