Търговците на земеделска земя са на път да се сблъскат със законодателен катаклизъм, който ще нанесе сериозни щети и който не се покрива от нито един застраховател.

Така накратко може да бъде обобщена ситуацията за публичните дружества, собственици на земя, които според приетите от парламента миналата седмица законодателни промени ще плащат високи глоби, ако имат за акционер дружество, регистрирано в страна извън ЕС.

Става дума за Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, чиито приети текстове от Народното събрание миналата сряда регламентираха налагането на санкция при наличието дори на един акционер или съдружник с регистрация извън ЕС или в офшорна зона сред собствениците на дадена компания ще води до парична санкция за притежаваните от нея обработваеми площи. При това не еднократно. Текстовете предвиждат за първо нарушение глоба от 100 лв. на декар, за повторно - 300 лв. на декар, и така всяко тримесечие до отстраняване на нарушението.

Именно тези промени събраха на спешна пресконференция представители на капиталовия пазар, сред които ръководството на Българска фондова борса, бизнес организации, пенсионни фондове и др.
Причината: при сегашната си формулировка на закона глоба трябва да отнесат и всички публично търгувани компании, които имат в активите си някаква земя и които имат сред акционерите си дори един, регистриран на британския остров Ман например.

„Промените създадоха неописуем проблем", коментира д-р Маню Моравенов, председател на БАДСИЦ, цитиран от money.bg. Според него това е така, защото публичните дружества издават свободно прехвърлими акции и никой не може да контролира тяхната покупка, съответно и акционерите на дадено дружество. Така, ако някоя от цитираните в закона компании извън ЕС купи дял от българско публично дружество, то автоматично трябва да бъде глобено за цялата земя, която притежава.

Според изпълнителния директор на Българска фондова борса Иван Такев промените засягат не само компаниите, специализирани в продажбата на земеделска земя, но и всяко едно дружество, които има включено в производството си подобна недвижима собственост.

И тук е мястото за бърза справка: по данни на БФБ публичните дружества управляват около 500 хиляди декара земя на обща стойност от 1.5 милиарда лева. Шансът сред тях да има чужди собственици извън ЕС е повече от голям.

С подобни разпоредби няма да се намери инвеститор за приватизацията на БФБ, каквото намерение има правителството, констатира още Такев. Според него подобно вмешателство на капиталовия пазар може единствено да отблъсне потенциалните инвеститори.

На същото мнение е и Камен Колев от КРИБ, според когото най-прозрачните дружества в страната, публичните, ще бъдат принудени да крият активи в чужбина, за да се спасят от санкции.

„Законът се променя без оценка на въздействието му", допълва от своя страна Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Всички експерти са на едно мнение по отношение на рисковете от законодателните промени за капиталовия пазар. Според тях санкциите хем ще изсмучат от една страна средства от него, хем ще започне масово разпродаване на земи, което ще свали както тяхната цена, така и на управляващите ги дружества. Иначе казано: капиталовият пазар ще тръгне надолу и ще повлече всички инвеститори, сред които са и българските пенсионни фондове.

Ето защо бизнесът предлага законодателна промяна, която да изключи публичните дружества от новите законодателни разпоредби. „Ние подкрепяме измененията на закона", казва д-р Маню Моравенов, според когото тук става дума за нужда от включването в промените на допълнителна поправка, която те вече са подготвили и изпратили до парламента. Така, въпреки че промените вече са приети, реалното прилагане на санкциите започва от началото на май, което дава достатъчно време за приемането на предложенията.