Българската стопанска камара е против увеличаването на размера на осигурителните вноски и минималната работна заплата. Това се посочва в позиция на камарата, изпратена до медиите. БСК категорично не подкрепя и заявените намерения за ограничаване на хроничния дефицит в системите на социално и здравно осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход.

Припомняме, служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков преди дни изрази мнение, че минималната работна заплата съвсем спокойно може да бъде увеличена до 400 лева. Той смята, че това няма да навреди на бизнеса и отхвърли твърдението на работодателите, че повишаването на минималното заплащане стимулира безработицата.

Според бизнеса преди предприемането на всякакви решения в тази посока, компетентните държавни органи следва да отговорят ясно какво от договорените със социалните партньори предложения за промени в тази област е изпълнено и какъв е ефектът от тях за намаляване на дефицитите в Данък обществено осигуряване (ДОО) и НЗОК.

От камарата подчертават, че от системата на ДОО все още не са изключени всички плащания със социален характер, за които липсва принос на осигурените лица, вкл. разходите за достигане до минимална пенсия, за профилактика и рехабилитация, за допълнителна пенсия за преживелия съпруг и др.

Не е осъществена радикална промяна на системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност. Необходимо е да се осигури максимална равнопоставеност, обективност и прозрачност за ползване на това право, с цел ограничаване на злоупотребите при медицинската експертиза на работоспособността.

Трайна е тенденцията да се увеличава размерът на обезщетенията за болнични и други плащания от системата, главно поради липсата на ефективен контрол от страна на публичните институции. Продължава действието на приетата временна мярка за поемане от работодателя на първите три дни от временната нетрудоспособност, което насърчава издаването на болнични листове за привидно заболяване и увеличава разходите на работодателите и ДОО, посочват още от БСК. Според тях липсва съществен напредък и резултатност на контрола по събирането на осигурителните вноски и упражняването на недекларирана заетост;

Не са предприети съществени реформи на трудовото законодателство (в т.ч. за агенциите за временна работа, заетостта на почасово работно време и други), стесняващо достъпа до пазара на труда на младежи, учащи, жени и други неравностойни групи, което ограничава социално осигурителната база и подържа високи нива на безработица;

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 400 лв. надхвърля значително прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области, а за много общини с ниска заетост и ниво на заплащане се доближава до 80%. В повечето страни-членки на ЕС това съотношение не надхвърля 43-45%.

Освен това от Българската стопанска камара посочват, че се игнорира ниският ръст на производителността на труда и на потребителските цени спрямо постигнатия висок ръст на средната работна заплата от 10,5% през 2013 г., спрямо 2012 г.;

По отношение на предложението за увеличение на здравноосигурителната вноска следва да бъдат отчетени липсата на реформи в здравеопазването, вкл. наличието на сериозни структурни деформации, водещи до финансова неефективност на системата; липсата на ясни правила за реда и начина на медицинското обслужване на здравноНЕосигурените лица и за финансирането на тази дейност, както и неефективната събираемо­ст на здравноосигурителни ­вноски­.

БСК очаква от служебното правителство повече реализъм в оповестените намерения и съгласувани действия за преодоляване на краткосрочните предизвикателства в бизнес средата, заетостта и финансовата стабилност, се посочва още в позицията им.