На 11 и 12 юни на сцената на Националната опера водещите ни класическа и модерна танцови трупи  ще изследват, пресекат и обединят пространствата между класическия  и съвременния танц в две амбициозни програми.

Националният балет ще представи премиерния спектакъл на хореографката Ани Колиер  „Танц по ноти" и премиерата на танцовата миниатюра на младата хореографка - Галина Сребрева  „Посветено на..."

Балет „Арабеск"  ще покаже спектаклите си „Квартет" - хореография Боряна Сечанова, „Двойнственост" - хореография Лиз Лий съвместно с танцьорите на трупата, „Акварели" - хореография Анна Донева и „Лични разговори" - хореография на солистката на Балет „Арабеск" Константина Ханджиева.

В двете вечери ще прозвучат както обичани образци на класическата музика на композитори като: Бах, Пахелбел, Брамс, А. Рубинщайн, ,  Паганини,  Дебюси, Григ и др., както и пиеси на по-съвременни автори - Арво Парт, Шигеру Умебаяши , Руиджи Сакамото и Астор Пиацола.

В програмата:

11 юни /петък/

Квартет

Хореография: Боряна Сечанова

Музика: Едвард Григ

Костюми: Цветанка Петкова - Стойнова

Сантиментални фигури

„... Да  търсиш някого, когото не искаш да намериш....

...Да си надвесен над една река, но никога да не се наведеш,

за да я видиш..." Елиас Канети

Музиката на Едвард Григ е забележителна не само с уникалността на нейния национален характер, но преди всичко с универсалността на човешките емоции, изразени чрез нея. Всичко това прави произведенията на великия хуманист Григ да бъдат приемани от съвременните поколения така възторжено, както и когато са били композирани.

В „Квартет", хореографът пресъздава емоцията на композитора породена от необятните пространства на Севера.

"...Аз видях такива красоти на природата, пише той през 1897 година, - за които нямах никаква представа... Огромна верига снежни планини с фантастични форми се издига направо от морето, при това зората в планините... беше 4 часа сутринта, светла лятна нощ и целият ландшафт беше като че ли обагрен с кръв. Беше неповторимо!"

Това е огромен енергиен заряд, който не идва от планинската верига, от изгрева или от пътеката, а чрез тях; идва от необятния Космос, отразява се в природните форми и цветове и се възприема от отворените, чувствителни, свободни души.

Посланието на спектакъла е вплетено в дизайна на костюмите на Цветанка Петкова-Стойнова както и в цялостното оформление на сценичното пространство.

Двойнственост

Хореография  - Балет"Арабеск" и  Лиз Лий /Великобритания/

Музика - Астор Пиацола

Костюми дизайн Цветанка Петкова-Стойнова

Тази творба се основава на двойствеността. Както идентичните души, така и характерите в творбата са извън синхрон едни спрямо други.

Танцьорите на Балет "Арабеск" създадоха тази творба, базирана на уъркшопа, проведен от Лиз Леа, по индийски танцови форми, както и на собствената си подготовка и натрупан опит..

Лиз Леа е моделирала движенията на танцьорите и според нея тяхната отдаденост към нови начини на работа и ентусиазмът им са били истинска радост за нея.

Танц по ноти - премиера

Музика: Бетовен, Шнитке, Сен-Санс, Хайдн, Изаи

Идея и режисура - Ани Колиeр

Асистент - Елисавета Маринова

Помощник режисьор - Риолина Топалова

Репетитор - Мария Гезенчова

Като хореограф на спектакъла „Танц по ноти", чиято премиера ще се състои на сцената на Софийска Опера на 11 и 12 юни Колиер споделя:

„Имам любими музики, любими композитори, които ме вдъхновяват, виждам формите, в които могат да бъдат изтанцувани. Мисля в картини, историите постепенно се раждат, после в процеса на работа се променят, изясняват се.... Винаги е много интересен сблъсъка на идеята с реалността, защото тогава много външни фактори като сцена, артисти, бюджет, си казват своята дума... и идеята пак се променя.... Това е предизвикателството на новото, понякога създателят е само проводник на това, което се опитва да излезе на бял свят и си иска своето.

Пътуване, започнало в светлината на много луни. Буря и дисонанс. Хармония и закачка. Ноти, които създават настроение. Тела, които претворяват зададеното от нотите. Един кръговрат... На къде сме тръгнали? Защо бързаме?"

12 юни /събота/

 

"Лични разговори

или

копнежът за любов, такава, каквато я сънуваме"

 

Хореография: Константина Ханджиева

Музика: Шигеру Умебаяши и Руиджи Сакамото

Художник: Венелин Шурелов

Визуални ефекти: Яна Крачунова

В „Лични разговори" преживяваме втурване в една вътрешна реалност, по-богата, страстна и жива, отколкото може да ни я даде който и да е истински спомен.

Запратени сме в личната вселена на любовната двойка, с нейните ревности, копнежи и чувствени фантазии. Мъжът и жената се събират, разделят, страдат от разделянето, а понякога страдат от събирането, някой остава непоносимо сам, после го намират, прегръщат, отблъскват... търсят... Любимият и любимата имат много лица, къде е този, когото толкова често сънуваш?

А всъщност те търсят любовта такава, каквато я обещава предчувствието ни за любов. Затова е ужасно трудно да се приеме несъвършенството, или това, което мислим за несъвършенство, на реалния Друг. Затова и двойката е нестабилна, постоянно разкъсвана и събирана от неистовия копнеж да се намери любов (онази, истинската!), докосването до тази любов и мъчителната неспособност тя да продължи повече от един миг.

Ситуациите са вътрешни, жената и мъжът блуждаят в неспирно търсене на Другия (него-истинския!), имаме усещането на пропадане в сън, който не можем да решим прекрасен ли е, или кошмарен. Увлечени сме в неспирното движение и покачващото се напрежение на това търсене.

Всред хаоса на борбите им за доминиране, светът се изпълва с все повече образи на Него и Нея. Докато в многото лица на мъжете и жените се провиждат само две - моето и твоето. Представа и реалност се сливат. Любовта може и да се случи.

 

Посветено на.... - премиера

Хореография - Галина Сребрева

Музика - Арво Парт, Едуард Шеймур, Рейчъл Портман

 

 

Акварели

Хореограф - Анна Донева

Музика:Брамс, Пахелбел,Рубинщайн,Дебюси,Бах,Елгар,Макдауъл, Еинауди,Паганини

Костюми - Цветанка Петкова-Стойнова

Съсредоточавайки вниманието си върху чистия танц, Анна Донева търси най-точното съответствие между музика и движение. Музикалната фраза продължава живота си в друг измерение, истински се превъплъщава - развива се във формите и пластиката на телата на танцьорите, а ритъмът й продължава в ритъма на техните движения. Този фантастичен процес се случва пред очите ни в редуването на музикалните картини от Брамс, Пахелбел, Рубинщайн, Дебюси, Бах, Елгар, Макдауъл, Еинауди и Паганини.

Нишката, която ни води през целия спектакъл, е звукът на цигулката - тембър едновременно неземен и най-близък до човешкия глас. „Акварели" тръгва от нежността на валса на Брамс, за да стигне до дяволската енергия и виртуозност на „Кампанела" на Паганини.

Главното любопитство на хореографа е в изследването: какво движение ражда тялото на танцьора, когато го затрудниш? Стилово и технически, „Акварели" е изключително предизвикателство. В работата си Анна Донева е разчитала на живото взаимодействие на хореографа с танцьора - провокация и отговор.

"Вярвам в грешката, защото тя показва кое е естественото за тялото. Привидната й случайност не трябва да ни заблуждава: процесът се опитва да ни подскаже по-доброто решение."

Стилът й е на основата на техниката на Мърс Кънингам, а танцьорите от „Арабеск" са от много малкото танцьори, които могат да се справят с нарастващото темпо на фантастично сложния четиридесетминутен маратон на „Акварели".