Големи са пропуските при защитата на данни в България.
Организацията на работата в българските министерства и много от сградите, в които се помещават правителствените офиси, страда от дълбоки структурни слабости, срещу които трябва да се действа бързо с цел да бъде защитена националната сигурност и да се адаптират стандартите за сигурност на конфиденциалната информация с тези в Европа и в НАТО.

Това са заключенията на проведения през седмицата в София семинар „Сигурност и защита на конфиденциалната информация в ИКТ", организиран от компаниите „Mindteck", „Kryptotel" и „T-H-O-R", под егидата на Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

Франческо Фордиани, собственик на българския клон на световно известната компания Майндтек, обясни как феноменът ТЕМПЕСТ и т. нар. „компроментиращи излъчвания" излагат на риск информацията, обработваща се в правителствените структури и дори в кабинета на самия премиер.

Фордиани обяснява как странични електромагнитни излъчвания - от PC-та, печатащи устройства, монитори, могат да бъдат нерегламентирано сканирани. По думите му, най-страшното в един офис е стърчащ, изоставен кабел, който се явява потенциална антена.

Почетният председател на ССИ Теодор Дечев защити от своя страна необходимостта от защита на бизнес комуникациите чрез криптиране и други техники с аргумента, че в България вече функционира черен пазар на търговски тайни, а системата на националната сигурност е частично приватизирана.

Дечев се позова на препоръките на временната комисия при Европейския парламент, създадена да разследва съществуването на глобална система за прихващане на електромагнитни сигнали „Echelon", обслужваща англоговорящите държави - САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

В препоръките от доклада, представен още през 2001 г., изрично се подчертава, че корпоративната сигурност в малките и средните предприятия е на ниско равнище и се препоръчва тотално криптиране на интернет кореспонденцията на компаниите, желаещи да защитят своите търговски тайни и ноу-хау.

Теодор Дечев опроверга тезата, че „обикновените хора" не се нуждаят от защита на своите разговори, контакти и комуникации като цяло. Той се позова на анализ на случая с арестуваните лекари в Горна Оряховица, за които не е установена никаква съществена причини да бъдат следени със специални разузнавателни средства.

„Информационното общество в България постепенно се изражда в наблюдавано общество", подчертава Дечев.

Джордж Манос, президент на T-H-O-R (Tactical Highrisk Operational Resources) - създадена съвместно с експерт от британските спецсили, анализира разпространението на морското пиратство с акцент върху трите най-рискови области - Аденският залив, Южнокитайско море и Гвинейският залив.

Той отбеляза, че присъствието на ескадрата от военни кораби на НАТО н Аденския залив не пресича морското пиратство, а го изтласква все по-далече от брега - в южна посока към Мадагаскар и в източна посока към Сейшелските острови.

Сомалийските пирати вече атакуват кораби на разстояние по-голямо от 1000 морски мили от сомалийския бряг. Маршрутите от Черно море към Източното Средиземноморие също не са застраховани, тъй като пиратите все повече се насочват на север от Аденския залив към новите маршрути на енергоносителите.