Конфликтите с ромския етнос в България и Румъния са своеобразен тест за политическата култура на новите лидери в тези страни. За Дойче веле коментира Еми Барух.

По едно и също време, в средата на миналата седмица два инцидента - в България и в Румъния, при които пострадаха младежи от ромски произход привлякоха вниманието на европейски организации за защита на човешките права.

В Самоков - при сблъсък между банда хулигани и цигани от града 17 годишно момче от малцинствения етнос бе пребито до смърт.

В Апата - селище разположено в централната част на Румъния - между местното население от унгарски произход и цигани, които се опитвали да откраднат люцерна от полето - избухва свада, която само благодарение на намесата на жандармерията и полицията не е прераснала в кървав сблъсък и е приключила само с няколко ранени.

Трагедията в Самоков - не пропуска да отбележи агенция Франс прес - се случва само десет дни след друг тежък конфликт в столицата, който постави отново на дневен ред поредица нерешени въпроси засягащи социалния статус на ромите.

На първо място сред тях е мизерията, в която живее това население, дължаща се до голяма степен на трудностите при намиране на работа. Над 70 на сто е безработицата сред ромите, които от своя страна представляват 9 на сто от българското население. Огромното мнозинство от тях - около 90 процента - живеят под прага на бедността, в цигански гета, където оцеляването е изключително трудно.

Предразсъдъците, различните културни модели, разпространеният негативен колективен портрет на циганския етнос, ниската образованост на ромите и липсата на гъвкава и модерна държавна политика за тяхното интегриране са част от причините, които водят до подобни трагични рецидиви.

Какви са пътищата за решаване на този проблем?

На тази тема преди няколко месеца ЦЛС стана инициатор за организирането на дебат «Политики към ромите в България» с над 1000 души участници - представителна извадка на българското общество, хора, които имаха възможност да споделят своите наблюдения за начина, по който съжителстват българският и циганският етноси, да чуят гледната точка на експертите, да се доближат до светогледа на циганите и да се опитат да погледнат от техния ъгъл към проблемите, пред които се изправят те във всекидневието си.

Този социален експеримент бе основан върху концепцията, че информираното общество ще подкрепи дългосрочните мерки за интеграцията на ромите. Ако хората разполагат с цялата информация, те ще застанат зад едни разумни предложения за решаване на въпроса и не биха допуснали осъществяването на кафяво оцветените идеи на Расате - за създаването на Национална гвардия.

Ако обаче това не се случи, отговорът на въпроса дали българинът е толерантен би бил доста обезкуражаващ за националното ни самочувствие. И още нещо: това би потвърдило прогнозите на някои коментатори, които допускат, че България и Румъния ще създадат ново изостряне на отношенията между етносите в Европа, тъй като засега не показват че са в състояние да решат въпроса със своите ромски малцинства.