Матей Медвечки от Института за национална памет в Словакия заяви, че терорист номер 1 Карлос Чакала е бил в Чехословакия.

Припомняме, че Чакала нееднократно е бил в България по покана на българските специални служби от преди 1989 г. и на пребиваващи у нас участници в ляворадикални латиноамерикански и арабски организации, за което News.bg редовно осведомява читателите. Забележително е, че дори висши служители на Държавна сигурност и милицията, както и на ЦК на БКП и ЦК ДКМС са контактували с него, без да знаят с кого си имат работа. Когато са разбрали след години са били потресени.

Медвечки, който участва в проведената в София конференция на тема „Международният тероризъм в документите на комунистическите тайни служби", посочи, че е намерил доклади, от които става ясно, че чешките власти са били осведомени за неговото пристигане. Няколко месеца след посещението му в Прага има доклад за неговото посещение.

Чакала е пристигнал в Чехословакия с подправен дипломатически паспорт и след няколко дни престой е напуснал Прага. Службите за сигурност са знаели за пристигането му и са му предоставили помощ, когато се е насочвал към други страни.

Чехословакия никога не е била крайна дестинация за терориста и той е кацал в страната като междинна спирка, след което е продължавал пътя си, обяви Медвечки.

Той посочи, че когато служители са разпитвали лица, за които се считало, че имат връзка с терористични групи, те трябвало да се уверят за това дали страните от бившия социалистически блок са били крайна дестинация.

Медвечки посочи, че службите за сигурност в Чехословакия са знаели предварително и за подготовката на отвличането на румънски самолет от Организацията за освобождение на Палестина. До отвличане на самолета обаче не се е стигнало.

„През май 1982 г. институтът за чуждестранни науки е участвал в учение на лица, свързани с терористи с цел финансова изгода. Известно е, че повече от източноевропейските страни са имали проблеми с чуждестранната валута и това е бил един от начините да се сдобият с такава валута", обяви още представителят на Института за национална памет в Словакия.

По думите му, важно е да се знае, че службите за държавна сигурност са следели терористични организации и са знаели за техните дейности. Самите служби обаче са се държали като терористична група в определени моменти, твърди още Медвечки.

Татяна Кирякова изтъкна, че комисията по досиетата се занимава и с друга дейност, не само с обявяване и разпространяване на едни списъци за принадлежност към бившата ДС.

„Ние до сега издадохме 5 документални сборника като последният е за държавната полиция и ДС", обяви Кирякова.

Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на държавна сигурност на бившата Германска демократична република посочи, че през 1989 и 1990 г. много досиета са били унищожени. По думите му тези документи са свързани с чуждестранната дейност на ЩАЗИ.

„Ние не разполагаме с пълните досиета за този период. Когато говорим за международния тероризъм и за терористичните дейности е необходимо да направим разграничение между различните групи терористи", обяви Алтендорф.Той добави, че „тези групи в Западна Европа са врагове на нашите врагове, но те не са непременно наши приятели".

Алтендорф смята, че комунистическите партии, приятелите на ръководителите на комунистическите партии и държавите в социалистическия блок са толерирали идеологическата ориентация на терористичните групи в Европа. Освен това, според него те са оказвали подкрепа на такива групи и именно за това насилието се е считало за част от борбата. „Трябва да се гледат нещата от дистанция в политическия смисъл", обяви още той.

Доцент д-р Лъчезар Стоянов от НБУ обясни границата между работата на Държавна сигурност като легитимен държавен орган и връзката му с репресиите срещу противници и на политическия режим. Стоянов посочи, че по времето на Сталин се извършва трансформация, която бележи двойственост на поведението на специалните служби. Те следват партийната политика, но добиват и една нова легитимност - на подобните държавни органи на Запад. От една страна се изтъква тяхната държавна природа и от друга страна те са свързани и с репресиите. Въпреки това според него първоначалните дълбоко идеологически мотиви се запазват в работата на ДС до последно.

Според него се спекулира с втората легитимна страна на ДС - един държавен орган да води борба срещу враждебна пропаганда и враждебни елементи. Той припомни, че Сталин организира формални политически процеси и тяхната подготовка е направена от специалните служби като там са издавани партийни присъди.

„Формално ДС е държавна структура, бюджетът е държавен. Политбюро обаче е последната инстанция, която регистрира и контролира бюджета", обясни още Лъчезар Стоянов.

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата припомни, че до 1989 г. горяните са определяни като бандити и терористи и в редките случаи, в които са споменавани, са обявявани като такива.

„Оказва се, че това е първото съпротивително движение в Европа. В никакъв случай хората, които са участвали в това движение, не са били терористи", обяви още Бончева.

От залата се чуха и коментари по време на дискусията като специалисти твърдят, че от 79 до 89 г. в продължение на 10 години САЩ са давали по 500 млн. долара годишно чрез ЦРУОсама Бин Ладен за покойния с надеждата, че чрез организацията си ще противостои на съветските действия.