Десетилетията чакане най-после свършиха и българските рок фенове видяха една от най-емблематичните рок групи в света AC/DC на родна земя.

Австралийците не само показаха невероятна мултимедия, декори, ефекти, сценично поведение - всичко, за което сме мечтали, а и успяха да опровергаят и най-големите критици, че на подобна възраст е невъзможно да направиш добро шоу.

Членовете на групата бяха енергични и въпреки, че накрая умората личеше, те не позволиха това по никакъв начин да повлияе.

За пореден път - и то по унищожителен начи - бе опровергано определението "рок ветеран".
Ангъс и компания доказаха, че ветерани не може да има, когато рокът е в сърцето ти, а душата и тялото принадлежат на публиката.

Следобедът преди концерта в центъра бе сравнително тих, като изключим екзалтиралите крясъци на събиращите се вече фенове.
Липсата на перспектива за дъждовно време бе прогонило типичните търговци на дъждобрани в района, а на тяхно място бяха застанали други, предлагащи разнообразни стоки.

Първите часове след отварянето на вратите на стадиона потока от хора влизаше без никакви проблеми, около 19 часа се образуваха сериозни опашки, но имайки предвид наплива от хора точно в този период от време, може да се каже, че организаторите си вършеха работата.

Точно в 19 и 30 часа прозвучаха и първите жици от паметната вечер. Това бе подгряващата група Конкурент, която публиката прие равнодушно, а отчасти и негативно.
Отдавна се дискутираше, че Емил Анчев и компания не са най-подходящия избор за подгряващи на AC/DC, но въпреки това бандата си свърши доста професионално работата и завърши почти едночасовия си сет с най-големия си хит - "Дай ми време".

Стадионът все повече се изпълваше, събирайки невиждано досега количество хора.

Въпреки дългото чакане и борбата за бира, малко след 21 часа на националния стадион "Васил Левски" се възцари тъмнина. Голям екран поставен в средата на сцената показа изпълнена със сексапил, екшън и рок енд рол анимация, където членовете на AC/DC се бореха срещу чаровни прелъстителки.
"Дяволските" мацки се опитват да поемат контрола върху локомотива, в който се вози бандата и му чупят спирачките.
В следващия момент екрана се разцепва на две и измежду него се показва прословутият локомотив - целият обгърнат в пушек.

Изпод внушителния декор не след дълго се появяват и самите AC/DC, което кара присъстващите на стадиона да огласят центъра на столицата с нечуван крясък.

Зазвучаха акордите на първата песен от сетлистата на групата - "Rock ‘N Roll Train", а 50-те хиляди на стадиона пощуряха.

Подредбата на песните и шоуто, на което станаха свидетели миналата година в Сърбия няколко хиляди български фена, не бяха променени и тази година.

И съвсем логично и очаквано следващото парче бе "Hell Ain't a Bad Place to Be" от "Let There Be Rock".
Това е едно от множеството парчета, с които непрежалимият и незабравен Бон Скот отчете присъствието си сред феновете и в България, а Браян Джонсън отдавна е събрал нужното уважение, за да може най-спокойно да изпълнява парчетата му.

По време на "Back in Black" и "Big Jack" публиката само си разгряваше гласа, за да покаже на какво е способна на всеизвестната класика "Dirty Deeds Done Dirt Cheap" последвана от "Shot Down in Flames".

"Thunderstruck" направо отнесе всички присъстващи на концерта, за да може да ги успокои с не кое да е парче, а култовото "Tha Jack".

По време на изпълнението му публиката видя неща, които мнозина не бяха сигурни, че искаха да видят. Ангъс Йънг започна бавно да разсъблича типичната си ученическа униформа, оставайки накрая просто по бельо.
При всяко дръзко движение при свалянето на поредната част от дрехите си, той караше публиката да вика, а крясъците от нейна страна бяха със смесени чувства към ставащото на сцената (главно от мъжката част).

"Tha Jack" доста разгорещи тълпата, а камерите показаха на видеостената прекрасни наши рокфенки, които една по една последваха примера на Ангъс, показвайки, че уважават част от триадата - "..., секс и рокендрол".

В следващия момент Браян Джонсън отново пое нещата в свои ръце, а от тавана на сцената се спусна огромна камбана.
За да я разлюлее, Джонсън се засили по 50-метровата магистра, пресищата терена, хвърли се към въжето на камбаната, за да започне гробовния звън на митичното "Hells Bells".

Чухме и "Shoot to Thrill"и "War Machine", за да стигнем до "High Voltage" и "You Shook Me All Night Long", където отново показахме колко гласовит и предан е българският рок фен.

Но и това не беше всичко, дойде "Т.N.T.", който взриви центъра на София, а едва ли имаше човек на стадиона, който да не приглася на Джонсън.

Последва и поредният ефект на вечерта. Изведнъж локомотивът на сцената бе оседлан от огромна надуваема кукла Rosie, чиито пищен бюст възвести, че е време за един от гигантските хитове на групата - "Whole Lotta Rosie".

Мнозина вече си мислеха, че мечтите им са се сбъднали напълно, когато дойде химнът на истинския рок - "Let There Be Rock".
Тогава бе и моментът, когато Ангъс Йънг направи близо 10-минутно соло, доказвайки своят неповторим стил и техника, като успяваше да свири без проблем на китарата въпреки, че се търкаляше по земята, подскачаше и какво ли още не.

Двете основни видео стени отново се събраха в едно, закривайки локомотива и съсредоточавайки вниманието на всички върху Йънг, който на всичкото отгоре се издигна на платформа в средата на стадиона над погледите на всички.

Бандата се прибра за кракто зад кулисите само, за да видят колко настоятелни могат да бъдат българите в желанието си да ги върнат на бис.

И той не закъсня. Всичко предвещаваше буря, която дойде с великото "Highway to Hell". Минало, настояще и бъдеще се сляха в едно, за да покажат истинското лице на рок вечността.

Но и това не бе всичко, грандиозният финал предстоеше. Честта да завърши сета на култова група се падна на "For Those About to Rock (We Salute You)". Тук коментарът е излишен.

Топовните салюти възвестиха края на най-гигантското рок събитие, случвало се в България.

Който чака, дочаква.

Можем само да се надяваме все по-често да ни се случват такива "чудеса", каквото бе AC/DC в София.