Днес честваме 126 години от рождението на най-нежният лирик в българската поезия Димчо Дебелянов. В родната му къща се проведе тържество в чест на годишнината.

Рецитала изнесоха деца от училището "Любен Каравелов" в града. На паметника на поета бяха поднесени цветя.

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица на 28 март 1887 г.

През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. Завършва гимназия в столицата, учи право в СУ "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет.

Работи като чиновник в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община.

Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

Дебелянов е автор на стихосбирките - "Посвещение", "Копнежи", "Замиращи звуци", "Станси", "През април", "Спомени", "Под тъмни небеса", "Под сурдинка", "Ранни стихотворения" и на произведенията - "Легенда за разблудната царкиня", "Хумор и сатира", "Проза". През 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и други. Пише репортажи за в. "Ден" (1903-1923 г.) и в. "Балканска трибуна" (1906-1908 г.).