Притеснени сме от твърде краткия срок за предоставяне на информацията, заяви Юлия Трънчева от Мтел.

Предоставянето на данни за два часа е непосилно и невъзможно, категорична бе тя.

На кръгла маса, проведена в парламента по новия Закон за електронните съобщения, стана ясно, че вносителите на зоконопроекта се отказват от интерфейса**, но се иска операторите да пазят данните за срок не повече от 12 месеца, както и това, че в срок до два часа от момента на постъпване на искане за достъп до трафични данни, те трябва да бъдат представени.

Сериозни санкции са предвидени в закона - глоба до 300 хил. лв., ако мобилните оператори не изпълняват задълженията си.

Шефът на вътрешната комисия Анастас Анастасов изтъкна, че достъп до справките от трафичните данни ще имат само упълномощени лица.

Според Трънчева държавата трябва да помисли за някакви механизми за компенсация на мобилните оператори за инвестициите, които ще трябва да направят, за да изпълнят задълженията си по закона.

Подобна е практиката, по думите на Трънчева, в редица европейски страни като Франция и Австрия.

Според Светослав Димитров, представител на независимите интернет доставчици, 40 млн. евро са нужни да се инвестират от тях в техника, за да отговорят на нуждите на МВР за своевременно предоставяне на данни.

Между двадесет и четири часа и три дни е възможният срок за предоставянето на трафични данни, категоричен бе Димитров.

В отговор на тези коментари зам.вътрешният министър Веселин Вучков заяви, че МВР е склонно да отстъпи от двучасовия срок за получаване на трафични данни.

Въпреки това той изтъкна: „Не смятам, че е проблем за големите мобилни оператори за два часа да предоставят тези данни.
Ако си смените тарифния план ще видите как за три години назад ще извадят за десет минути с кого и колко сте говорили", допълни зам.-вътрешният министър.

Помолен да коментира идеята държавата финансово да подпомогне мобилните оператори за инвестициите, които ще трябва да направят, за да изпълнят задълженията си по закона той заяви: „Как МВР да плаша за това нещо?"

На въпрос не трябваше ли тези дискусии и промени да се направят преди първото четене на закона, а между първо и второ да се направят козметични проемни, Вучков бе лаконичен:
"Предишният вариант на закона с интерфейс даваше повече гаранции срещу злоупотреби. Това е най- важното. Да не излезе така, че ако имаше интерфейс щеше да е по-лесно за мобилните оператори."

Зам.- вътрешният министър от своя страна подчерта, че досега са организирани 6 обществени обсъждания по Закона за електронните  съобщения.

Всеки един от нас иска сериозните престъпления да бъдат разследвани, разкривани и наказвани, подчерта той.

Никой не иска държавата да се превръща в Биг брадър, допълни Вучков. Достъпът до трафични данни ще става след разпореждане от съдия, каза още той.

За да очертае важността на промените в закона, зам.- вътрешният министър посочи, че през декември 2009 година общо 636 искания за достъп до трафични данни са поискани от мобилните оператори, като за 604 от тях са получи съдийско разрешение.

От Мтел са получени 24 справки, като най-краткият срок на получаване е един ден, а най дълго справка се е бавила 20 дни.
От Глобул са предоствили 76 справки, а от Виваком 22.

Христо Бисеров от ДПС посочи, че е доволен от отпадането на интерфейса.

Той обаче има известни притеснения как ще се гарантира тайната на кореспонденцията.

„Тайната на кореспонденцията не е само в нейното съдържание, тайната на кореспонденция е и в нейния адресат", коментира той.

Срокът за съхраняване на трафични данни трябва да бъде намален на 6 месеца, смята още ДПС депутатът.

В закона е записано, че разрешението за тези данни ще се дава от районните съдии. Бисеров пита какво обаче се случва, когато такива данни се искат за районен съдия или негови роднини.
Разрешение тогава трябва да се иска от председателя на окръжен съд, предлагат от ДПС.

Според него има някои неясноти и около самите справки. Справката трябва да е в един или най-много два екземпляра, иска той да бъде записано в закона.

След образуването на наказателно производство справката да се съхранява от органите на съдебната власт, настоява още депутатът от ДПС.

Той предлага още след 6 месеца, ако справката не влезе в употреба, да се унищожава по реда на закона за СРС-тата.

Според Бисеров парламентарната комисия за контрол ма СРС-та трябва да контролира и използването на разпечатките от мобилните оператори.

Петър Корумбашев от БСП също смята,  че трафичните данни трябва да се съхраняват 6 месеца, а достъпът до тях да се дава от окръжния съдия.

От БСП обаче предлагат по-тежки санкции - ако бъде разгласена информация от достъпа до данните от мобилните оператори, наказанието да е лишаване от свобода от 5 до 8 години и глоба до 100 000 лв.

Трябва да има симетрия в наказанията, смята и Александър Кашънов от програма Достъп до информация.

Той подчерта, че в момента неправомерното разпореждане с личните данни на хората се наказва с глоба до 5 хил. лв. а законът предвижда, ако мобилните оператори не предоставят трафични данни санкция в пъти по- висока от тази.

Този четвъртък от 14.30 часа в парламента дискусията по темата ще продължи. Припомняме, за четвъртък сутринта е предвиден и протест срещу закона за електронните съобщения.

**
"Прихващащ интерфейс" е система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства на предприятие, осъществяващо електронни съобщения, чрез която се предоставя достъп до прихващаните електронни съобщения или данните, свързани с повикването."