Еколози намекнаха, че пожарът на „Бистришко бранище" е умишлен.

"За да остане природа в България" коментира, че според очевидци огънят е тръгнал от непристъпно място в източния край на резервата "Бистришко бранище". Там по принцип е много влажно и зелено, защото е усойно, така че е малко вероятно гората да се е самозапалила.

От друга страна все още не е сезонът на горските плодове, за да се предполага, че огънят е тръгнал от изхвърлена цигара на събирачи на плодове, например, изтъкват природозащитниците.

Те съобщават, че хора от коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" са сред доброволците, които участват в гасенето на пожара.

Тъй като на някои места се е възпламенил торфа, се наблюдава внезапно появяване на огъня изпод земята на 5-6 метра от основното огнище.

Затова доброволците трябва добре да осъзнават рисковете, на които са изложени, предупреждават еколозите, като подчертават, че горските пожари са много по-опасни от полевите и човек лесно може да се окаже в огнен капан от всички страни.

В същото време от „Природата за хората и регионите" обвиняват природозащитниците за избухналия пожар.
Според организацията виновници за възникналия пожар в резервата „Бистришко бранище" са представителите на зелените организации Андрей Ковачев и Тома Белев.

Те са участници в специално назначена комисия от МОСВ за справяне с последиците от бедствието върху смърчовите гори, които налагат мнението си да не се изнася сухата дървесина от поразения резерват. Отговорни са и Димитър Стоев, председател на комисията и Евдокия Манева, министър на околната среда по това време.

На абсолютно противоположно мнение е проф. Цанков от БАН, който настоява незабавно да се започне изваждане на дървесината, като заявява, че има опасност да се развият насекоми вредители, които масово ще нападнат дървета.

Той се обосновава с успешно справяне с последици от ветровал през 1964 около х. Кумата, когато дървесината е извадена, а към този момент на същото място вече има смърчова гора. Учените загрижено подчертават, че има голяма опасност от пожари и загиване на гората.

Екоактивистите налагат мнението си, че това е биосферен резерват и процесите, които ще протичат са уникален шанс за нашата наука и за наблюдение.

До този момент не ни е известно, подчертават от организацията, да е направена научна публикация или доклад на тема „ Бистришко бранище след ветровала през 2001".
От „Природата за хората и регионите" припомнят, че още преди година са съобщили тревожни факти за загубата на ценни смърчови гори на Витоша.

Унищожената гора през 2001 год. е била 500 дка, през 2007 год. според доклад на тема „Мониторинг във ветровални короядни петна в смърчовите гори на Природен парк „Витоша", възложен за изготвяне на инж. Ал. Дунчев от ДПП „Витоша" те са вече 4000 дка, т.е. 8 пъти повече, а през тази година според експерти от Лесотехническия университет размерът на засегнатите площи в района на резерват Бистришко бранище е над 5500 дка.

Отделно засегнатите площи в района на хижа Алеко и Меча поляна са над 500 дка, плюс още 500 дка унищожени от корояда гори в района на Офелиите и Ветровала.
Унищожени са 6 500 дка гори или 15 пъти повече в сравнение с тези след смерча през 2001 год., а увредената и загубена дървесина е над 150 000 куб.м.