Българска академия на науките (БАН) започна да изпълнява обещанието си през тази година да бъде по-активна, като се заема с нова инициатива - въвеждане на нов подход в училищното образование.

Учените предлагат да се въведе така нареченият изследователски подход, който вече намира приложение в редица държави. Става въпрос за обучение, базирано на разучаване на проблеми и явления, като учениците участват в групови дискусии, провеждат експерименти, работят по хипотези и аргументират различни тези. Така се стига до самостоятелно откриване на факти и взаимовръзки като се стимулира самостоятелното мислене и способността да се анализира.

Според учените така ще се работи и по умението на децата за самостоятелно учене през целия живот. Така те ще имат по-гъвкаво и аналитично мислене и по-лесно ще променят своите умения спрямо нуждите на пазара и икономиката.

За БАН това се явява особено необходимо на фона на изнесените вчера от МОН резултати от българското участие в международното оценяване PISA.

Припомняме, вчера образователният министър оповести, че по тази система, оценяваща уменията за решаване на проблеми от житейски характер, българчетата се наредиха на 43 място, от 44 държави.

От БАН изразиха готовност да подпомогнат интегрирането на системата за изследователски подход в образованието чрез обучаване на учители, които да могат да го прилагат.

За момента Институтът по математика и информатика към БАН вече е обучил 60 учители, като е запознал с идеята още 500. В момента се обучават и нови 200 учители, които ще придадат новопридобитите умения и знания на десетки свои колеги.

Учените изтъкнаха очевидното кризисно положение на образователната ни система, тъй като тя не може да реагира толкова бързо на постоянно променящия се свят. Затова те настояха държавата да осигури среда за учене от всяко място по всяко време, като пример за това е съществуването у нас на първия ни виртуален кабинет по математика.

За учените целта на образованието е хората да могат да отговарят на въпроси, за които не са учили, т.е. те трябва да бъдат образовани така, че да успеят гъвкаво да придобият нови умения и да се преквалифицират, ако професията им стане архаична или ненужна.