Предпазните диги на малките язовири са в окаяно състояние, алармираха от асоциацията по мелиорации. Инженер Маргарита Стефанова поясни, че всички малки язовири спешно трябва да се картотекират и след това да им бъде направена паспортизация.

Тя подчерта, че язовирите са строежи като всеки друг строеж и би трябвало да им се направят паспорти, за което има наредба и изрази недоумение защо не се спазва.От асоциацията поясниха, че сега хидромелиоративните язовири се стопанисват от министерството на земеделието, към което е "Напоителни системи".

В техния обсег са 170 язовира, отговарят и за 3000 км корекции на реки.

Обаче напоителни системи разполагат само с 10-12 хидроинженера, а предприятието е с над 2000 души персонал.

Има клонове без нито един хидроинженер. Бюджетът на предприятието е само 4-5 милиона, така че според асоциацията не че напоителни системи не искат да експлоатира добре язовирите, просто не им дават възможност да ги експлоатират.

За сравнение представителите на асоциацията посочиха, че "Язовири и каскади" са останали единствената структура, която има потенциал от хидроинженери.

Те експлоатират 22 големи язовира и имат бюджет 400 млн. лв.

От асоциацията са категорични, че е необходимо не премахване, а нормална експлоатация на язовирите. Разрушаването според тях изобщо не е решение. Всеки язовир е строен с някакви конкретна цел и трябва да се експлоатира по предназначение, както и да се поддържа в добро състояние.

По принцип язовирите предпазват от високи води, но когато не се поддържат или не се експлоатира правилно се получава точно обратното.

Според Иван Греченлиев, ако отводнителните системи и хидросъоръженията бяха поддържани и функционираха е можело с малко усилия водата да бъде пренасочена през тези канали, а не да мине през центъра на селото.

От асоциацията съобщиха, че при строителството на всичко язовири са били изградени към тях и кантони, които обаче отдавна са разграбени или продадени.

От асоциацията настояват министерството на земеделието и по-точно да отговорят тези кантони защо се продадоха.

От 3- 4 месеца масово се режат на скрап напоителни и отводнителни съоръжения, алармираха от асоциацията. Експертите отбелязаха, че ЕС не е склонен да дава пари за изграждане на нови напоителни системи, но би отпуснал средства за ремонт и изразиха недоумение от кампанията за скрап.

Той изтъкна, че по предприсъединителната програма САПАРД половината от парите са били за реновиране на мелиоративните системи обаче до края на програма нито едно евро не е използвано за мелиоративни системи.

Според Асоциацията структурата, която ще отговаря за яворите трябва да е централизирана, най-добре държавна агенция.