Фирми предлагат добре платена работа на бежанците, но те не искат да работят. Работната оферта за бежанец достига до 1200 лева. Освен работата те не желаят да учат и български.

Те нямат аргументи, те просто не желаят да учат", се оплака председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Никола Казаков след заседанието на вътрешната парламентарна комисия. Той си обяснява този факт с това, че бежанците чакат да получат закрила, за да могат спокойно да потеглят към Западна Европа.

Обучението по български език е основното в интеграцията на бежанците според Никола Казаков. Няма обаче държавен механизъм, който да задължи бежанците да си пращат децата на училище. Смущаващо е, по думите му, това нежелание на мигрантите у нас да учат български език.

Казаков е оптимист обаче, че когато влязат в сила квотите за бежанци мигрантите у нас ще склонят да учат, защото тогава ще са принудени да подпишат декларация, че нямат намерение да бягат от страната, в която са получили статут.

От КТ "Подкрепа"  изпратиха писмо с 5 въпроса до социалния министър Ивайло Калфин във връзка с планирана отмяна на защитата на българските служители на пазара на труда и улесняване на наемането на чужди граждани. Още...

Едно от условията на квотите е бежанците да декларират желание да останат за определен период на територията на дадена членка. Тогава те ще са длъжни да се съобразяват със законите на страната.

ДАБ инвестира средства в извеждане на част от бежанците от центровете за настаняване в частни квартири. За момента на над 800 души им се покриват средствата за квартира за една година.

Това е първият етап на интеграцията, коментира Никола Казаков. Осигуряваме им жилища в Сливен, Хасково, Стара Загора, София, изтъкна шефът на ДАБ.

Един от основните обвързващи елементи на механизма за релокиране е да се предостави на тези лица обучение и след като подпишат тази декларация за съгласие да пребивават на територията на България, би трябвало да се съобразят с изискванията, коментира и заместник-вътрешният министър Красимир Ципов.

Предвиждаме промени и в една наредба, която е свързана с обучението и образованието на децата на получилите закрила бежанци, която ще създаде по-облекчен ред и достъп до българските образователни институции, обясни той.

Зам.-министърът също обясни, че има много желаещи фирми да си наемат служител бежанец. Към настоящия момент няма по-сериозен отклик от страна на бежанците, недоволен е той.

Над 50 фирми са заявили желание да дадат работа на бежанец.
Условията, които им се предлагат, според  Ципов са нелоши - дава им се работа срещу средната работна заплата за страната. На места се предлагала заплата в размер 1000-1200 лева, като краварник в Сливница търси животновъди срещу 1200 лева заплата.
Фирми търсят сред бежанците шофьори, заварчици, шивачки, земеделски производители, животновъди.

Все пак някои бежанци се съгласяват на работа. Така например, голяма шивашка фирма в Петрич си е наела шивачки сред мигрантите. Дюнерджийница също е наела служители сред бежанците.

Не повече от 5% от бежанците обаче са започнали работа, а държавните органи на този етап не могат да ги накарат на сила да работят и учат.