Изправени пред дълбока икономическа криза у дома, най-малко 11 хиляди гръцки компании са намерили спасение в съседна България - най-бедната страна членка на Европейския съюз, се отбелязва в репортаж на агенция „Франс прес".

„Имаме стабилност тук: надеждни данъци, стабилно законодателство и позитивна среда", заяви Йоанис Политис, мениджър на гръцката компания „Септона" за хигиенни продукти, която откри своя фабрика в северния български град Русе преди 10 години.

Около 120 големи гръцки компании в области като продажбите на дребно, металургия, дистрибуция на гориво, строителство и недвижими имоти се установяват в България през първото десетилетие на XXI век.

И ако гръцката криза прекрати миграцията на големия бизнес през 2009 година, то нараства броят на гръцките компании от малкия и среден бизнес - особено такива, които търгуват с Европа, Балканите и Русия - които се местят в България, за да се възползват от ниските данъци.

Костас Михаил напуска Атина през 2014 година, за да си отвори пекарна в София. Той вече има планове да разширява бизнеса си.

„Не мисля, че ситуацията в Гърция ще повлияе на това", казва той с усмивка.

Неговият сънародник Панайотис Дувос решава да се премести през 2011 година.

„България ми даде възможност да оцелея, което е трудно в Гърция тези дни", изтъкна Дувос пред френската агенция сред щандовете с бутилки зехтин и купчини сирене халуми, които той продава в своя деликатесен магазин в центъра на София.

„Почти е невъзможно да ръководиш бизнес в Гърция, компаниите изчезват в рамките на месец, два, три, тъй като данъците и лихвените проценти ( на банките) са много високи", продължи той.

46-годишният грък иска да отвори магазини също в черноморските градове Варна и Бургас. Но хаосът в Атина все още застрашава прехраната му.

„Всички мои доставчици са гърци и се страхувам, че те няма да могат да произвеждат и да поддържат доставките за магазина. Заради наложения капиталов контрол, те не могат да изтеглят пари за транспортиране и гориво. Сега определено е по-сигурно човек да държи парите си тук", обясни още той.

Много компании, които се занимават с износ, вече са открили България като бизнес рай преди повече от две десетилетия.

Работещ основно със западни компании, Кирякос Фотинос мести своята фирма за дрехи в България през 1996 година. Той отбелязва, че е бил „по-тежко ударен от икономическата криза в Европа през последните пет години" и от китайския дъмпинг, отколкото от последното развитие в неговата родна страна.

Компанията, която също има фабрика и край Атина, има годишен оборот от 50 милиона евро и е отбелязала 30% ръст през последните пет години благодарение на факта, че изнася за Западна Европа, а не за Гърция.

Кризата в Атина също е ускорила насочване на гръцки капитали към България.

„Гръцките компании са инвестирали 4,5-5 милиарда евро в българската икономика за последните шест години", заяви Красен Станчев от базирания в София Институт за пазарна икономика.

Междувременно между 50 и 60 хиляди гърци са открили свои сметки в български банки за същия период, допълва Станчев.

Но независимо от разпространяващите се снимки с опашки пред банките в Гърция, няма масов трансфер на капитали до България през 2015 година, защото „играта вече приключи", разясни Станчев.

Българската народна банка (БНБ) увери инвеститорите миналият месец, че четири банки с гръцки акционери, които оперират в България и които контролират близо 21% от българските банкови активи, имат „над средните нива на ликвидност и капиталова адекватност".

Банките с българска собственост също са в безопасност, допълва БНБ, тъй като те „нямат вземания от гръцки кредитни институции и нямат инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство".

Самата България обяви мораториум на плащанията по дълга през 1990 г. след падането на комунизма и беше отново на ръба на банкрута през 1996-1997 г., след като фалираха 14 банки.

Наложеният тогава режим на строги икономии от Международния валутен фонд, който все още обвързва българският лев с еврото, помогна на страната да изплува от кризата и да стане един от фискално най-дисциплинираните членове на ЕС.

Държавният дълг на България е на ниво 28,8% от БВП, един от най-ниските в ЕС, в сравнение с този на Гърция, който е 177%.

Премиерът на България Бойко Борисов заяви, че „няма от какво да се страхуваме (икономически) освен от изкуствено предизвиканата истерия" за заразяване от Гърция.