Референдум все пак ще има.

След часове на дебати и редакционни предложения депутатите приеха със 131 гласа „за" да се произведе национален референдум с въпроса:
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Припомняме, искането на Плевнелиев е допитването до народа да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври.

Парламентът ще носи политическа отговорност, сдържан Плевнелиев след провала
Още...

Народните представители отрязаха с гласовете си по-рано днес първите два въпроса на президента Росен Плевнелиев за мажоритарен и задължителен вот и така националното допитване ще се случи само с един въпрос.

41 депутати се възпротивиха на провеждането на референдум само с едно питане, а трима се въздържаха.

Интересно е, че един от противниците при гласуването се оказа в редиците на ГЕРБ. Нито един от левицата не подкрепи референдума, ДПС обаче се оказаха единодушно „за", както и реформаторите.

14 патриоти натиснаха червеното копче, а двама се въздържаха. Всички от БДЦ пък подкрепиха провеждането на „окастрения" референдум.

Атакистите изобщо не гласуваха, а трима от независимите депутати застанаха зад националното допитване.

Преди 15-минутната почивка депутатите отхвърлиха първите два въпроса на Плевнелиев - за мажоритарния вот и задължителното гласуване, в искания от него референдум.

За постигане на положителен резултат по тези ключови въпроси не помогна и 20-минутното обръщение от парламентарната трибуна на Плевнелиев към депутатите преди те да започнат дебатите за референдума.

Малко преди гласуването парламентът реши да подложи поотделно на гласуване всеки един от трите формулирани от президента Плевнелиев въпроса за искания от него референдум. Това решиха депутатите със 158 гласа „за", в пълно единодушие.

193 народни представители дадоха гласа си, като 90 от тях застанаха зад питането на президента - „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?" 85 бяха гласовете „против", а 18 депутати прецениха, че ще се въздържат. Макар да бе наложено прегласуване, резултатът не стана по-положителен за формулировката на държавния глава - 89 „за", 85 „против" и 22 „въздържал се".

Не бяха приети и исканите редакции на въпроса от различните парламентарни групи.

Така няма да има национално допитване за мажоритарен избор на всичките 240 депутати. С гласовете си народните представители отхвърлиха предложената от Лютви Местан редакция на първия въпрос за референдум, която съдържаше именно тази идея - всички народни избраници да сядат на депутатската банка в пленарна зала след мажоритарен вот. 43 депутати бяха „за" инициативата, 78 се обявиха против нея, а 42 се въздържаха. Един социалист подкрепи предложението, както и всички депутати в зала от редиците на АБВ.

Не мина и предложението на левия Янаки Стоилов половината депутати да са мажоритарно избрани, като се отчитат всички подадени за партиите гласове в едномандатните и многомандатните райони.

При гласуването падна и искането на реформаторите въпросът да се промени с формулировка за мажоритарен вот чрез разширяване на преференциалното гласуване. Тълкованието на АБВ за „мажоритарно гласуване при пропорционално разпределение на мандатите между партии и коалиции" също не мина. Тази съдба сполетя и предложението на БДЦ.

Припомняме, че по-рано днес по време на дебатите от Реформаторския блок и от АБВ поставиха като условие за положителния си вот именно по първия въпрос да се приемат техните редакционни идеи.

И вторият въпрос - може би най-ключовият, на президента Росен Плевнелиев за референдума не оцеля.

С 98 гласа „за" депутатите приеха формулировката на Плевнелиев: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?"
След прегласуане обаче настъпи обрат и предложението бе отхвърлено. „За" бяха 80 депутати, 59 се обявиха „против", а 25 депутати се въздържаха.

Отхвърлено бе и предложението на социалиста Янаки Стоилов, който по-рано даде свой вариант на втория въпрос: Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване на изборите с предвиждане на санкция за неизпълнение на това задължение.

Вариантът за въпрос на Велизар Енчев - Подкрепяте ли задължителното гласуване при намаляване на субсидията на партиите, също бе отхвърлен.

След като въпросите за мажоритарен и задължителен вот паднаха при недостатъчна депутатска подкрепа, нужното одобрение срещна само третото питане на президента: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

147 депутати гласуваха „за" електронното гласуване, 36 останаха против него, а 14 се въздържаха. От ГЕРБ и от РБ имаше по един въздържал се, а ДПС го подкрепи.

Патриотът Димитър Байрактаров се ядоса, че задължителният вот не бе приет като въпрос за сметка на електронното гласуване и се скара на ДПС, чиито избиратели според него не знаели какво е компютър.