Българската народна банка (БНБ) не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това обяви омбудсманът Константин Пенчев, цитиран от БНР. Той е категоричен, че през годините народната банка не е упражнявала никакъв контрол. „При първата спънка, след кризата 1996-1997 година, когато беше сменено цялото законодателство, не само че контрол не е указван, а БНБ абдикира", критикува омбудсманът.

По думите му проблемът КТБ не е нито финансов, нито е банков. Той е изцяло политически и може да бъде решен от полиците. Пенчев не бил чул нито една партия, която ще участва в изборите, да обясни какво ще прави с казуса КТБ. Той иска да чуе това преди изборите, защото казусът не е частен случай.

„Това е опасен симптом на тежкоболната политическа система. Той е трупан 25 години и избива като цирей, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите". Сега казват това не е наш проблем, има БНБ, има квестори", продължава с критиките омбудсманът.

Според него нашето законодателство е много добро, законът за кредитните институции например. В писмо той е обяснил на УС на БНБ, че това, което правят, е в противоречие със закона.

„Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизор и слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Затова БНБ вкарва квестори и пише програма как тази банка да работи, не да спре", обясни Константин Пенчев.

Той е категоричен, че БНБ трябва да реши банката да оперира и да работи. По мнението му ръководството на народната банка трябва всеки ден да излиза и да съобщава на хората какво са направили. Пенчев е убеден, че истината за КТБ няма да бъде научена. Освен това на хората се предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че няма законова възможност, че особеният надзор означава 6 месеца заключена банка.

„Не, не значи това, прочетете закона, господа банкери, или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до ЕК, кого заблуждавате", попита омбудсманът.

От своя страна бившият председател на Сметната палата Валери Димитров, който е член на експертния консултативен съвет при национално представените синдикални и работодателски организации, обяви, че съветът ще предложи виждане за изхода от кризата с Корпоративна търговска банка.

Според него фалирането на банката е крайно решение. Той изрази съжаление, че това решение е било предвидено в специалния закон за преструктуриране на КТБ, който предопределил съдбата на банката и дори предвидил, че ще се прилага не законът за банковата несъстоятелност, а особено производство, в което НАП ще е синдик. „Изключително кретенско решение", отсече Димитров. По мнението му банката може да бъде оздравена бързо, както спасяването й с частни пари е първа задължителна опция.

„Банките се спасяват първо с частни пари и след това, ако няма желаещи, тогава като спасител от последна инстанция се намесва държавата. Не виждам никакви опити за спасяване на банката. Напротив, предлага се тя да отиде във фалит и то не по реда на закона. Когато са в затруднение банките, трябва да се действа бързо, за да се осигури достъп на вложителите до парите им", обясни Валери Димитров. По посочи за пример фалирали банки в САЩ, които се спасяват до месец.